Мери Портър - Научи ме да обичам

— Ще намеря нещо.

Дженифър побърза в стаята за преобличане, измъкна от шкафа най-големия си памучен спортен пуловер и долнище за джогинг, което й беше твърде голямо. За Могъщата фигура на Рекс долнището щеше да бъде по-скоро малко, но имаше ли това някакво значение? Дженифър избра за себе си един слънчево жълт анцуг.

Повдигнали високо крачоли на панталоните, те бягаха боси по мекия пясък, който беше съхранил топлината на слънчевия ден. На небето се появиха първите звезди, а огромна портокалово жълта луна хвърляше златиста светлина върху приливните вълни на океана. Изкачиха малкия скалист хълм, опасващ частния й плаж. Пясъчният плаж се простираше на мили далеч и беше почти пуст в този нощен час. Само от време на време се срещаше някоя влюбена двойка. Едва когато наближиха големите хотели и плажът се оживи, те се върнаха обратно. От тичането бяха останали почти без сили и сега вървяха бавно, съпровождани от шума на вълните и далечните звуци на танцова музика.

На следващото неделно утро Рекс стана рано. Погледна нежно розовото, отпуснато в съня лице на Дженифър. Сребърнорусата й коса се беше разпиляла като ветрило върху възглавницата, а малките й закръглени гърди се повдигаха и отпускаха в ритъма на дишането.

Изглежда даже и насън тя чувстваше изпитателния му поглед. Стана неспокойна, клепачите на очите й потрепнаха и, все още сънена, тя го погледна.

— Вече си станал — измърмори тя. — Колко е часът?

— Едва шест, скъпа. Поспи още малко. Аз ще отида до нас, и ще подготвя всичко за излета. До един час ще те взема.

— По това време няма да хванеш никакво такси — Дженифър се надигна изведнъж. — Можем да отидем с моята кола. Така ще спестим време. Какво е времето навън?

Рекс излезе на балкона.

— Не можеше да бъде по-хубаво — провикна се през рамо. — Не се вижда никакво облаче. Със сигурност днес ще е горещо.

Те прекараха чудни часове в заливчето, когато късно следобед на хоризонта се появиха тъмни облаци. Понеже знаеха колко бързо може да се влоши времето, събраха светкавично вещите си и тръгнаха обратно с яхтата. Появи се силен вятър. Вълнението стана по-силно. Беше наистина страшно да се люлееш с малката яхта по огромните вълни.

Рекс беше вързал Дженифър, за да не падне зад борда при силното вълнение. Опасното пътуване харесваше неимоверно много на Дженифър. Тя викаше и се смееше от удоволствие и почти съжаляваше, когато пристигнаха в пристанището преди появата на облаците.

Междувременно небето напълно почерня. Първите големи капки дъжд вече плющяха по дървената обшивка на палубата и след това със страшна сила започна да се излива истински порой. Те избягаха в малката каюта под палубата, където беше толкова притъмняло, сякаш настъпваше нощ.

Очите на Рекс пламнаха, когато видя как релефно изпъква тялото й под мокрите дрехи.

— Ти си цялата мокра — прошепна той.

Гласът му беше станал хрипкав от възбуда. Той свали тениската и шортите й, грабна мъхеста хавлиена кърпа и започна да я подсушава е нежна настойчивост.

В илюминатора на каютата плющеше дъждът, който като завеса ги отделяше от външния свят. Закотвената яхта се поклащаше от вълните, които в бесен ритъм се разбиваха о бордовете й.

С ръце повдигна влажната й коса и наведе глава. Устните му покриха с нежни целувки тила й, продължиха след това игриво по-надолу, докато с върха на пръстите си кръжеше около зърната на гърдите й. Тя простена и се облегна тежко на него. Останаха в това положение няколко минути, докато усетиха как постепенно топлина обхваща телата им. Той я хвана за хълбоците и я извъртя към себе си. Вилнеенето на бурята увеличаваше още повече възбудата им. Те се плъзнаха на койката. Рекс беше изтеглил Дженифър върху себе си. Той не можеше да помръдне, понеже тясната койка беше твърде малка за дългите му крака. Остави се безпомощно на любовните й ласки и простена с облекчение, когато тя най-после го обхвана и се сля със страстен ритъм с него.

Когато няколко часа по-късно се хранеха в най-привлекателния ресторант на „Сънсет“ авеню, Рекс почти не можеше да си представи, че Дженифър беше същата тази жена, която само преди няколко часа в прелестната си голота го беше любила така страстно. В синкав като лед копринен костюм и повдигнати коси, тя въздействаше освежаващо като априлско утро.

„Джени сигурно има много лица — помисли си той, докато я галеше с поглед. — Един път закачливо дете, друг път елегантна лейди, разсеяна любима или вулкан от страсти. Какви ли други лица може да има, които тепърва ще откривам?“