Мери Портър - Научи ме да обичам

— Как си стигнал до мисълта, че те обичам? Не мога да те търпя! — отговори тя със светнал поглед. — Ужасен мъж! Ти даже не си ме целунал както трябва!

— Отвън все още чака таксито и ако аз се осмеля да те целуна, шофьорът ще загуби търпение и ще замине — защити се той.

— Защо тогава не го отпратиш веднага? — прошепна тя, прегърна го през врата и покри бузите му с бързи малки целувчици, които го възбудиха. — По-късно ще си поръчаме друго такси!

— Лекомислено момиче! — рече той, обзет от горещо желание.

Намери нейната естествена, спонтанна чувственост за очарователна. Външно изглеждаше студена и недостъпна, а беше способна на увличаща страст.

Той излезе и малко след това Джени чу шум на заминаваща кола.

Рекс се върна бързо. Не се колеба дълго, а веднага бурно я прегърна. Дрехите им полетяха към пода. Преплели тела, те се отпуснаха върху килима и започнаха да се целуват с жадна страст. Раздялата, очакването на тази среща и взаимният им копнеж усилваха още повече желанието им.

Между изтощителните целувки си шепнеха любовни думи, а нежните им милувки усилваха страстта. Този път се любиха диво, без никакви задръжки и на върха на екстаза гласовете им се сляха в един-единствен щастлив вик.

Още стояха прегърнати, без дъх и обзети от чувството за преживяното чудо. Очите им бяха все още замъглени от отминалото наслаждение, кожата им пламтеше, а сърцата им биеха в бурен ритъм.

Внезапно Дженифър осъзна, че все още лежаха върху китайския килим.

— Ние сме напълно луди — изкиска се тя. — Знаеш ли за какво имам желание сега?

— Само да не започваме отново — пошегува се той и ухапа нежно зърното на гръдта й. — Нека преди това да похапнем, за да си възвърна отново силите.

— Можеш да мислиш само за едно! — подхвърли тя с престорено недоволство.

— Не е моя вината. Ти си толкова съблазнителна. При жена като теб си загубваш ума.

— Не преувеличавай — поласка се тя. — Не искам да знам на колко жени си го казвал досега. Не можеш да ме убедиш, че нямаш никакъв опит.

— Навярно съм естествен талант — той потри буза в нейната. — Хубаво ми е с теб, скъпа. Опасявам се, че след теб няма да обичам никоя жена. Но аз те прекъснах. За какво имаш желание?

— Да се изкъпем с теб в морето. След това можем да хапнем на терасата. В хладилника има достатъчно, в случай че не очакваш някакво изключително меню.

— Звучи примамливо. С удоволствие ще спестя някой и друг долар. Ще имам ли нужда от плувки?

— Не, ако не се срамуваш от мен — тя поглади мускулестите му бедра. — Ти имаш толкова хубаво тяло. С удоволствие те гледам.

— Впрочем кой е собственикът на тази страхотна вила? — попита той с леко подозрение, докато в прекрасната си голота преминаваха през изпълнената с аромата на цветята градина. — Сигурно имаш някой много щедър меценат, ако можеш да си позволиш този лукс.

— Този меценат е баща ми — отвърна му тя. — Какво си помисли?

Почти очакваше, че той ще продължи с въпросите си. Тогава можеше най-после да му каже кой е баща й. Но Рекс се задоволи с обяснението й. Срещу един щедър баща той нямаше нищо против. Само мисълта, че зад целия този блясък може да се крие друг мъж, би го уязвила чувствително.

Те скочиха в прииждащите вълни на прибоя, забавляваха се като непослушни деца и се върнаха освежени обратно вкъщи. Дженифър никога не бе смятала за нужно да се грижи сама за собственото си удоволствие. От готвене тя почти не разбираше. Затова отвориха две консерви хайвер, който започнаха да ядат с лъжици. Като второ ядоха студен ростбиф със сос от хрян, а за десерт различни видове сирена с хляб, грозде и маслини.

— Това беше най-вкусното ядене в живота ми — Рекс, все още по слипове, въздъхна с облекчение и се облегна в бялото кресло. — Такъв уикенд с теб може да потисне стреса и ядовете на цяла седмица.

— В хладилника има още лед — предложи Дженифър.

Широка усмивка озари лицето на Рекс.

— Въобще не мисля за лед. Имам нужда от нещо загряващо.

— Една хубава мока ще свърши ли работа?

— Тогава няма да мога да спя цяла нощ — отвърна й той.

— О-о, Рекс — престори се на смутена. — Все още няма полунощ. Как може да мислиш сега за спане?

— Представям си приятно, че заспивам в ръцете ти. Но щом толкова искаш да излизаме…

— Нямам голямо желание още веднъж да се преобличам и гримирам.

— Ти си много по-хубава без грим по лицето. Нека просто останем тук, Джени. След всички тези вкуснотии, които ми сервира, се чувствам сит, ленив и напълно задоволен. Да бях взел анцуга си за джогинг, тогава бихме могли да се поразходим до морето и да се насладим на свежия бриз.