Мери Портър - Научи ме да обичам

Пит Синклер скръсти ръце и ред гърди.

— О’шей, осигури ми тогава някой по-добър. Да не имаш предвид Рекс Лаци? Осъществила ли си вече контакти?

Дженифър се изчерви, сякаш имаше двусмислие във въпроса му. Но добрият й баща наистина не можеше и да предположи колко успешно се беше развил контактът й с Рекс.

— Аз вече се запознах с него. Но такова нещо не става бързо. Сигурно ще ми се удаде да отвлека Рекс от „Хайлайтс“. Само ми предостави малко време.

Пит Синклер изгледа замислено своята привлекателна дъщеря. Той подозираше, че и лично между Дженифър и Норт се е стигнало до скъсване. Но се пазеше да задава въпроси за това. Ако Дженифър искаше да говорят, би го направила сама. Тя обаче се държеше така, сякаш не изпитваше силна болка, а напротив. Дълго време не я беше виждал така сияеща.

Следобед Дженифър имаше уговорена среща в художествената агенция „Варайъти“. Собственичката, мис Кларидж, беше добра позната и вече доста често й бе осигурявала модели.

Аманда. Кларидж прие приятелски Дженифър в обзаведения си напълно в авангарден стил офис. Самата тя изглеждаше като кукла от витрина, която по някакво чудо можеше да се движи и говори. Бледото й лице с големи черни очи нямаше, въпреки петдесетте й години, нито една бръчка, благодарение изкуството на един прочут козметичен хирург. В този топъл ден беше облечена в домашен костюм от черна коприна, за да хармонира на черно-бялото обзавеждане на офиса си.

— Джен, мисля, че имам подходящия за теб модел — каза живо Аманда. — Съвсем млада и много способна да се превъплъщава. Обучена е много грижливо от нас. Това ще бъде първата й работа. Виж снимките на Фани.

Двете жени разгледаха заедно снимките на модела, който беше наистина изключително хубав, с кестенява коса и изразителни кафяви очи.

— Фани е висока метър и осемдесет и е мило, разумно момиче. „Ръш“ ще е доволна от нея или аз ще се откажа от работата си.

— Аз ти се доверявам напълно — усмихна се Дженифър. — Щом ти намираш, че момичето е окей, ще го взема.

— Ще изпратя Фани при теб сутринта в сряда. Да кажем към единадесет часа?

— Съгласна съм — Дженифър отбеляза в бележника си уговорения час.

Дамите поляха сделката с чаша шампанско и изпушиха по още една цигара.

— Беше глупаво да ви предложа Медлън — рече Аманда. — Тя беше при мен и искаше да й посреднича. Но на нейната възраст това няма да е лесно. Тя е почти на тридесет, а днес се състезават момичета под двадесет. Посъветвах я да опита като статистка в Холивуд. Времето й на модел е преминало.

— Съжалявам — Дженифър го мислеше съвсем искрено.

Спрямо Медлън не изпитваше никакво чувство на отмъщение. Дали не трябваше даже да й бъде благодарна? Ако не беше отишла в леглото с Патрик, Дженифър определено нямаше да се реши толкова бързо да скъса с него. Тогава пък нямаше да се запознае с Рекс. Каква ужасна мисъл!

Този ден, приблизително по същото време, Лу Рик имаше изненадващо посещение. Тя тъкмо се наслаждаваше на следобедното си кафе на засенчената тераса, когато лакеят доведе Патрик Норт.

— Каква приятна изненада — усмихна се Лу. Тонът й говореше, че тя не е очаквала това посещение.

— Аз имах работа наблизо — Патрик се наведе към нея и я целуна по двете бузи, при което тя усети, че целият лъха на алкохол. — Лу, ти изглеждаш прекрасно. През целия ден около себе си гледам само жени скелети. Ти си балсам за очите ми — раболепно я поласка той.

— Колко си мил да ми кажеш това — огорчи се леко Лу.

Очарователната му забележка отново напомни за проблемите и с теглото.

— Седни, Пат. Искаш ли чай? — попита тя гостоприемно.

— Не се затруднявай, аз се отбих за малко!

„Едно уиски сигурно нямаше да откаже“ — помисли си Лу с ненавист. Но мислите й изобщо не се отразиха на гладкото й розово лице.

— Какво правиш сега, Пат? Имаш ли вече друга работа? — попита тя сдържано.

Норт сви безразлично рамене.

— Още не съм си потърсил. След всичко, което беше между мен и Джени, ми е неприятно веднага да отида при конкурентите — зад принудената му усмивка прозираше твърде явно несигурността му. — Аз все още разчитам, че Дженифър ще престане с глупавото си държане на обидена и отново ще се помири с мен. Говорила ли си през последните дни с нея?

— Ние си телефонираме почти ежедневно — изрече Лу. — Тя се чувства приказно.

— Не вярвам това. Дженифър умее добре да прикрива истинските си чувства — Патрик се наведе напред и я погледна умоляващо: — Лу, ти си най-добрата й приятелка. Не би ли могла да кажеш някоя добра дума за мен?