Мери Портър - Научи ме да обичам

Рекс управляваше сам малката пъргава яхта. Докато тя пореше вълните и се насочваше в открито море, погледът му непрекъснато се спираше на фигурата в розов бански от копринена лъскава материя. Радваше се, че Дженифър беше застанала до него. Изглеждаше му почти невероятно, че можеше да се влюби така прибързано като някой ученик.

А и такъв се чувстваше тази сутрин след приказната нощ. Сякаш бе подмладен с години и от възбуда би могъл да прави даже салта.

Рекс се насочи към малък остров, в чието пясъчно заливче пусна котва. Заливът беше обграден със зелен пояс от непроходима джунгла. До тях долитаха мелодичните песни на тропическите птици. Заедно разпънаха палатката и разгърнаха къмпинг мебелите. След това се настаниха удобно под сенника. Рекс се беше погрижил за всичко. Имаше горещ чай в термоса, апетитни сандвичи, обвити във фолио, а за десерт — плодове.

Като се нахраниха, опаковаха, отново припасите в хладилната чанта и се скриха в палатката от лъчите на палещото слънце. Лежаха един до друг. В здрачевината на палатката очите й придобиха фосфоресциращ блясък. Рекс зарови ръка в копринената и коса, която при докосване пукаше като наелектризирана.

Дишането му се ускори. Обхвана го трескаво желание, но той все още се владееше, подпъхна ръка под тила й и се наведе над нея. Нежно допря с устни устата й. Все още нерешително връхчетата на езиците им се докоснаха във възбуждаща игра.

Дженифър простена тихо, когато той свали горната част на банския й и започна безкрайно нежно да я гали по гърдите. Ласкавите му ръце се спускаха все по-надолу. Сърцето й започна да бие учестено. Изпълнена с растящо нетърпение, тя му помогна да смъкне и бикините й.

Рекс се освободи от шортите си. Отново я взе в ръцете си и горещината на кожата му се предаде на нея. Търпеливо и с чувствена нежност той я галеше, докато тялото й се притисна към неговото с диво, страстно желание.

Той внимателно проникна в нея. Лек стон се откъсна от устните й и този стон предизвика бурните му движения, забравяйки всички задръжки. В енергичен ритъм те достигнаха екстаза и продължиха да лежат прегърнати, докато постепенно отшумяваше възбудата им.

Слънцето беше вече доста ниско, когато Дженифър се събуди. Рекс все още спеше, прегърнал с едната си ръка бедрата й. Силният му гръден кош се повдигаше и спускаше в такт с дишането. Тъмен перчем падаше немирно на челото му. В съня си той изглеждаше почти като малко момче.

Дженифър не помръдваше. Тя се наслаждаваше на щастливото чувство да го има до себе си. Тази бурна любов напълно я изненада. И въпреки това тя никога по-рано не бе преживявала такова щастие в ръцете на някой мъж.

Рекс се протегна, промърмори в съня си и след това внезапно отвори очи. Засмя се и я погледна.

— Да не съм заспал?

— И двамата сме спали с часове. Все пак прекарахме една дълга безсънна нощ.

— Имаш ли желание да се изкъпем?

— О, да.

Както бяха голи, те скочиха във вълните. Наоколо нямаше и следа от човешка душа, а животните в джунглата сигурно нямаше да проявят интерес към добре оформените им тела. От водата те видяха как на брега изскочи някаква маймунка, взе си банан от кошницата с плодове и светкавично изчезна в храстите.

— Дати е сладко, малки разбойнико! — извика весело Рекс. — Пожелаваме ти добър апетит!

— Какво животно искаш да бъдеш най-много, Рекс? — попита Дженифър.

— Котка — последва бърз отговор. — Тогава през целия ден бих се излежавал и мъркал. А ти, скъпа?

— Бял гълъб. Да мога да кацам на раменете ти и да те кълва нежно по възглавничката на ухото.

— Нали не би отлетяла никога от мен? — той прегърна бедрата й и потри буза в нейната.

— Сигурно не, ако ти винаги си мил с мен.

— Искам да бъда мил с теб. Ти си божи дар, който не разчитах да получа на старини.

— За един стар господин ти си удивително силен — подразни го тя.

— Вече имам бели косми. След три години навършвам четиридесет!

— А аз съм на тридесет. По-рано щяха да ме наричат вече стара мома.

— Аз мечтая за стари моми, които да са привлекателни като теб.

Рекс я хвана под мишниците и я потегли леко във водата.

— За такова голямо момиче ти си удивително лека — похвали я той. — Каква е работата ти? Ако съдя по фигурата ти — сигурно си фотомодел.

— Не бих могла да издържа на продължаващото с часове позиране пред камерата. Работя в едно бюро — Дженифър не искаше точно сега да си припомня, поради какви причини искаше непременно да се запознае с Рекс Лаци. В един толкова хубав, изпълнен с хармония ден беше престъпление да се мисли за делова работа.