Мери Портър - Научи ме да обичам

— Вие изглеждате просто умопомрачително, мадам — бърбореше Сара, докато фризираше косата й. — Красива сте като филмова звезда. Никога ли не сте мислила да се снимате във филм?

— Досега не — заяви Дженифър с усмивка. — Аз съм неподходяща за филмова артистка и не съжалявам бедните създания, които трябва да се мъчат, за да се докопат до някоя роля. Не съм и фотогенична.

Докато бърбореше, Сара тупира косата й като шлем около главата. Няколко игриви къдрици се увиваха около слепоочията и тънкия й врат и омекотяваха строгостта на суровата й красота.

— Така добре ли е? — Черните очи на Сара изпитателно срещнаха погледа й в огледалото.

— Фантастично, Сара!

— Да фризираш такава хубава коса не е никакво изкуство — рече Сара поласкана. — Кога трябва да ви откара Уилям?

Дженифър погледна обсипания с диаманти часовник, единственото украшение, което носеше. Беше малко след двадесет и един часа.

— След четвърт час — реши тя. — На връщане ще взема такси.

Когато Дженифър се появи, партито беше в разгара си. Няколко двойки танцуваха вяло на терасата под звуците на оркестър. Полянката беше обсипана с групи от хора във вечерно облекло, които разговаряха за сделки или за клубове, в които членуваха. Партита като това служеха не само за удоволствие, но и за сключване на нови контакти.

Антъни Рик я видя и я поздрави по холивудски — целувчица отдясно и отляво по бузите.

— Хубаво е, че можа да дойдеш. Вземи си някаква напитка — рече й той и отиде да поздрави друг гост.

Един от келнерите й поднесе сребърен поднос и Дженифър си избра коктейл от шампанско с цвят на фламинго. Само с един поглед забеляза, че повечето от присъстващите дами носеха скъпи пъстроцветни вечерни тоалети. Тя видя Лу в група от оживено дискутиращи хора и закрачи бавно през полянката, за да се присъедини към тях. Но изведнъж зад нея се раздаде глух доброжелателен глас.

— Една бяла лилия между бодливи рози — изрече гласът с насмешка.

Дженифър се обърна и видя мъж, който стърчеше над нея, въпреки че тя със своите метър и седемдесет и шест съвсем не беше ниска. Той беше облечен в бял ленен костюм и тъмносиньо поло, открито около врата, позволяващо да се видят показващите се под него косми. Късо подстриганата му тъмноруса коса се къдреше на слепоочията. Под гъстите му тъмни вежди неговите очи изглеждаха още по-светли.

— Да не би да обичате лилии? — попита Дженифър с дързък тон.

— Мечтая за тях — той я хвана просто за ръка. — Забелязах, че дойдохте сама, точно както и аз. Изпийте коктейла си. Искам да танцувам с вас.

— Винаги ли така, без заобикалки, изказвате желанията си?

— Повечето пъти. Защо да се губи време? Защо да не ви кажа, че ми харесвате?

— Но вие изобщо не ме познавате — изуми се Дженифър.

— Аз съм Рекс. Вие да не би да се казвате случайно Лили?

Дженифър се разсмя гръмко.

— Трябва да ви разочаровам, моето име е Дженифър. Приятелите ме наричат Джени.

Танцуваха румба и веднага налучкаха ритъма.

Щом Дженифър погледна в сияещите му светли очи, обхвана я особено чувство за лекота и когато при танца коленете им се докоснаха, тя беше пронизана като от електрически ток. Никога по-рано не й се бе случвало да се чувства така спонтанно привлечена от някой мъж. Имаше чувство, че ще се разбира с него без много думи. Ако това не беше лудост!

Изглежда Рекс изпитваше същото, защото й каза:

— Не е своеобразно, Джени? Всеки ден срещаш хора, към които оставаш безразличен. Но изведнъж срещаш някого и светът се променя. Знаеш ли, нямах и най-малкото желание да идвам на партито. Сега се радвам, че се навих и дойдох. Нямаше да си простя никога, ако не бях те срещнал.

Танцът свърши. Лу дойде при тях. Във френската си розова рокля тя изглеждаше като бонбонче.

— Както виждам, вече сте се запознали — изчурулика тя. — Джени, трябва да те предупредя за Лаци. Смята се, че е непревземаема крепост и му се носи славата на заклет ерген.

— Да не си забравила, че и аз съм заклета стара мома? — пошегува се Дженифър. — Рекс и аз си допадаме толкова добре.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая да се повеселите хубаво — Лу им помаха закачливо с обсипаната си с украшения пухкава ръчица и забърза нататък. Като домакиня имаше задължението да се грижи за всички и понеже в парка се тълпяха над стотина гости, не й оставаше време за всекиго.

Сега оркестърът свиреше страстно танго. Рекс я прегърна. Забравили всичко, те се отдадоха на ритъма на музиката, вперили страстни погледи един в друг. В този момент Дженифър забрави, че беше дошла на партито, само за да се запознае с Рекс Лаци. Наистина тя се запозна с него, но не подозираше какво завладяващо впечатление щеше да й направи.