Майкъл Конъли - Кръв

Маккейлъб отнесе касетата във „ВГК“. Един от техните хора пресне необходимия им кадър и само за един ден успя да го изчисти до такава степен, че татуировката ясно да се вижда. Тя представляваше летящ ястреб, стиснал пушка в единия си крак и коса в другия.

Татуировката доведе до разкриване на случая. Описанието и снимката й бяха пратени по телетип и факс до шейсет оперативни бюра из областта. Шефът на бюрото в Бют препрати информацията до по-малката резидентура в Кьор Дален, Айдахо, и един от местните агенти разпозна татуировката като символ, който беше видял на знаме, окачено в дома на член на местна група антиправителствени екстремисти. Бюрото от време на време бе установявало наблюдение над групата заради покупка на огромни участъци обработваема земя извън града. Шефът на резидентурата успя да осигури на лосанджелиското бюро списък с имената и номерата на социалните осигуровки на членовете й. После агентите започнаха да проверяват в хотелите и скоро откриха, че седем души от групата са се регистрирали в „Хилтън“ на летището. Групата беше поставена под наблюдение и на следващия ден екстремистите обраха банка в Уилоубрук. Наоколо бяха разположени трийсет агенти, готови да влязат при първия признак за насилие. Не се наложи. Крадците бяха проследени до хотела им и систематично арестувани по стаите им от агенти, представящи се като хотелски персонал. Накрая един от престъпниците се съгласи да съдейства на агентите и призна, че групата ограбвала банки, за да събере пари за още земя в Айдахо. Земята им трябвала, за да могат в безопасност да преживеят второто пришествие, което според лидера им скоро щяло да настъпи в Съединените щати.

Сега Маккейлъб отново беше тук. Когато спря на регистратурата, забеляза, че благодарственото писмо, което бе пратил след разследването на банковите обири, е поставено в рамка на стената. Той се надвеси над плота, докато успя да прочете името на мъжа, на когото го беше пратил.

— Какво обичате? — попита служителката на регистратурата.

Маккейлъб посочи писмото.

— Бих искал да разговарям с Тони Банкс.

Името очевидно не й говореше нищо. Тя позвъни по телефона. Малко по-късно на регистратурата пристигна да го посрещне Тони Банкс. Той не позна Маккейлъб, докато не му припомни историята със записа на обира.

— Точно така, сега се сещам. Вие сте онзи, който ми прати писмото.

И посочи към стената.

— Същият.

— С какво можем да ви помогнем? Пак ли банков обир?

Гледаше към касетата в ръката на Маккейлъб.

— Имам един друг случай. Чудя се дали бихте погледнали този запис. В него има нещо, което искам да разгледам по-добре, ако е възможно.

— Е, дайте да видим. За нас е удоволствие да ви помогнем.

Той поведе Маккейлъб по настлан със сив килим коридор покрай няколко врати, за които от предишното си идване знаеше, че са монтажните студия. Бизнесът им очевидно вървеше добре. На всички врати имаше табелки „ЗАЕТО“. Иззад една от тях Маккейлъб чу приглушено страстно пъшкане. Банкс го погледна през рамо и обели очи.

— Не е наистина — поясни той. — Редактират запис.

Маккейлъб кимна. Банкс му бе казал същото и по време на предишното му посещение.

Банкс отвори последната врата в дъното на коридора. Пъхна глава вътре, за да се увери, че стаята е празна, после даде знак на Маккейлъб да го последва. В помещението имаше апаратура за видеоредактиране. Банкс включи апаратурата, натисна един от бутоните и лявата вратичка за касетата се отвори.

— Сцената е доста неприятна — каза Маккейлъб. — Вижда се как застрелват един човек. Ако искате, излезте навън и аз ще превъртя касетата до кадъра, който искам да видя.

Банкс обмисли за миг предложението. Беше слаб, трийсетина годишен мъж с рядка коса, толкова изрусена, че изглеждаше почти бяла. Бе дълга отгоре и обръсната отстрани. Холивудска прическа.

— Виждал съм достатъчно ужасии — отвърна той. — Пуснете записа.

— Не мисля, че сте гледали такова нещо. Има разлика между действителните ужаси и онези, които показват по филмите.

— Пуснете записа.

Маккейлъб зареди касетата и Банкс я включи. Маккейлъб чу, че дъхът на по-младия мъж секва, докато гледаше как някой хваща Глория Торес изотзад, притиска пистолет до главата й и стреля. Маккейлъб протегна ръка и я постави върху бутона за пауза. Нагласи точно онзи образ, който му трябваше. Маккейлъб погледна към Банкс. Той изглеждаше така, сякаш пред очите му току-що се е разкрило цялото зло на човечеството.