Майкъл Конъли - Кръв

Тя замълча, замислена над предложението му. Маккейлъб знаеше какви са съображенията й. Проверката в ДРОГА/ОРЪЖИЕ беше опипване на тъмно и Уинстън бе достатъчно умна, за да го разбира. Но ако се съгласеше, тя щеше да включи в разследването федералните власти. Нещо повече, щеше да използва помощта на Маккейлъб, външен човек без официална роля в случая.

— Какво мислиш? — накрая попита той. — Трябва само да им пратиш един куршум. А ти имаш цели четири от двата случая.

— Не зная — отвърна тя. — Не съм толкова склонна да пращам нашите материали във Вашингтон. Съмнявам се също, че лосанджелиското управление ще се съгласи.

— Не е задължително те да знаят. Ти съхраняваш веществените доказателства. Ако искаш, можеш да пратиш един куршум. Ще ти го върнат само след седмица. Аранго изобщо няма да научи. Вече разговарях с един приятел от секцията за огнестрелно оръжие. Каза ми, че ще побърза, ако му пратим материалите.

Маккейлъб затвори очи. Ако имаше момент, в който Уинстън можеше да му се ядоса, това щеше да е сега.

— Вече си разговарял с него, че ще му пратим куршума, така ли? — раздразнено попита тя.

— Не, не съм му казал това. Казах му, че работя с детектив, който е много сериозен и посветен на работата си и който сигурно ще иска да провери и най-малката подробност.

— Божичко, къде съм чувала същото и преди?

Маккейлъб се усмихна.

— Има още нещо — каза той. — Даже да нямаме късмет с това, поне ще включим пистолета в компютъра. В някой момент може да изникне нещо.

Тя се замисли. Маккейлъб беше съвсем сигурен, че я е убедил. Като с наблюдението на гробището в случая Лутър Хач. Тя трябваше да се съгласи с него, иначе винаги щеше да се чуди какво ли е щяло да стане.

— Добре, добре — отстъпи Уинстън. — Ще разговарям с капитана. Ако ми даде разрешение, ще пратя материалите. Един куршум — това е всичко.

— Това е.

Маккейлъб й обясни, че Карътърс трябва да получи пратката до вторник сутринта и я помоли колкото може по-бързо да проведе разговора с капитана. Тя отново замълча.

— Единственото, което мога да ти кажа, е, че си струва усилието, Джай — в своя защита отбеляза той.

— Зная. Просто… е, няма значение. Дай ми името и номера на твоя човек.

Маккейлъб сви юмрук и удари с него във въздуха пред себе си. Нямаше значение, че опипваха в тъмното. Бяха хвърлили зара. Фактът, че е задвижил нещата го изпълваше с радостно чувство.

След като си записа прекия номер и адреса на Карътърс, Уинстън попита дали има още нещо. Маккейлъб погледна надолу към бележника си, но онова, за което искаше да разговаря с нея, не беше написано.

— Е, сигурно ще те затрудни — отвърна той.

— О, не — простена Уинстън. — Защо ли трябваше да вдигам телефона в ден, в който имам излизане пред съда? Казвай, Маккейлъб. Какво има?

— Джеймс Ноуан.

— Свидетелят ли? Какво за него?

— Видял е убиецът. И колата му.

— Да, и каква полза за нас? В Южна Калифорния има само стотина хиляди от тези джипове и описанието на онзи тип е толкова мъгляво, че не може да каже дали е носил шапка или не? Голям свидетел, няма що.

— Но го е видял. Било е по време на стресова ситуация. Колкото по-силен е стресът, толкова по-дълбоко се запечатва в ума. Ноуан е напълно подходящ.

— За какво?

— За хипноза.

Бъди Локридж спря форда на свободно място в паркинга на „Видео график кънсълтънтс“ на „Ла Бреа Авеню“ в Холивуд. През втория си ден като шофьор на Маккейлъб, Локридж не беше облечен в холивудския си артистичен костюм. Този път носеше шорти и хавайска риза. Маккейлъб му каза, че няма да се бави и излезе от колата.

„ВГК“ се използваше предимно от развлекателната индустрия. Компанията даваше под наем професионална видеоапаратура, а също и студия за монтаж и дублиране.

Маккейлъб веднъж вече бе идвал тук във връзка със случай, в който помагаше на групата по банковите обири в оперативното бюро. Това беше станало в навечерието на прехвърлянето му от Куонтико в Лос Анджелис и технически се намираше под командването на специалния агент, оглавяващ оперативното бюро. Винаги, когато смяташе, че работата в групата по серийните убийства върви бавно — можеше ли изобщо да става дума за такова нещо? — началникът му изтегляше Маккейлъб и го пращаше да се занимава с нещо друго, обикновено поставящо го в подчинено положение.

Когато предишния път беше влязъл във „ВГК“, той носеше запис от монтирана на тавана камера в „Уелс фарго банк“ в Бевърли Хилс. Банката бе ограбена от неколцина маскирани въоръжени мъже, избягали с 363.000 долара в брой. Това беше четвъртият обир на банка на групата за последните дванайсет дни. И агентите разполагаха с видеозаписа му. Когато един от престъпниците се бе пресегнал през гишето на касиерката, за да вземе току-що натъпканата с банкноти чанта, ръкавът му се закачи за ръба на мраморния плот и се повдигна нагоре. Той бързо го свали, но за стотна от секундата на предмишницата му се видя татуировка. Образът беше зърнист и заснет почти от десет метра разстояние. След като специалистът от лабораторията на оперативното бюро заяви, че не може да направи нищо по него, решиха да не пращат записа във вашингтонската централа, тъй като анализът му щеше да отнеме не по-малко от месец. Крадците нанасяха удар на всеки три дни. На записа те изглеждаха възбудени, на ръба на насилието. Трябваше да действат, бързо.