Майкъл Конъли - Ехо парк

Малко след пет следобед в залата отново се появи доктор Ким — очевидно очакваше да види началника на полицията или поне някой друг униформен служител на реда с по-високо звание от детектив. Наложи му се обаче да се задоволи с Бош, просто защото други нямаше.

— Справя се добре. — Той се усмихна уморено. — Вече е в съзнание, реагира на невербалните комуникации. Не може да говори, защото е интубирана, но първоначалните признаци са обнадеждаващи. Няма удар, няма инфекция, всичко изглежда наред. Втората рана също е стабилизирана, но с нея ще се занимаваме утре. Мисля, че една операция й стига за днес.

Бош мълчаливо кимна. Душата му се изпълни с огромно облекчение. Киз щеше да се справи!

— Може ли да я видя?

— Само за няколко минути — отвърна докторът след кратко колебание. — Вече ви казах, че не може да говори. Елате.

Бош за втори път последва главния лекар през летящата врата. Минаха през спешното отделение и влязоха в шоковата зала. Киз беше на второто легло вдясно. Тялото й изглеждаше дребно, заобиколено от всякаква апаратура и опасано с маркучи. Очите й бяха замъглени и изобщо не трепнаха при появата му. Беше в нещо като полусъзнание.

— Здрасти, Киз — усмихна се той и хвана здравата й ръка. — Как си, партньорке? Не, не се опитвай да ми отговаряш. Дойдох просто да те видя. Главният лекар току-що ме увери, че ще се оправиш. След рехабилитацията ще си като нова!

Тя не можеше да отговори заради тръбата, натика-на дълбоко в гърлото й. Но пръстите й леко стиснаха ръката му — много положителен признак.

Той седна до леглото, без да пуска ръката й. През следващите тридесет минути не й каза почти нищо.

В пет и половина се появи дежурната сестра и каза, че във фоайето го чакали двама мъже. Бош се надигна, стисна ръката на Киз за последен път и обеща да дойде още на следващата сутрин.

Мъжете се оказаха следователи от ОУО. Старшият беше лейтенант Рандолф, а другият се казваше Осейни. Лейтенантът беше стар познат на Бош — имаше дългогодишна практика в отдела и беше разследвал четири случаи на употреба на оръжие с негово участие.

Излязоха от болницата и седнаха в служебната кола, за да говорят на спокойствие. Бош се настани отзад до включения магнетофон и започна да разказва. Рандолф и Осейни мълчаливо изслушаха подробностите от началото на следствието и се намесиха едва когато премина на описанието на събитията от сутринта. Тази намеса прие формата на десетки въпроси, които имаха за цел да открият отклонения от предварително разработения план на операцията. Личеше желанието им да установят, че важните, а може би и всички решения са били вземани от представителя на Областната прокуратура Рик О’Шеа. Разбира се, това не означаваше, че полицията се стреми да прехвърли цялата отговорност за провала върху О’Шеа — те просто вземаха съответните защитни мерки.

По тази причина Рандолф настоя за максимална точност в момента, в който Бош спомена за възникналия спор относно свалянето на белезниците на Уейтс преди спускането по стълбата. Искаше да чуе кой какво е казал, точните думи на всеки. Бош знаеше, че са го оставили за десерт. Със сигурност вече бяха разпитали Кал Кафарели, Мори Суон, О’Шеа и оператора с видеокамерата.

— Успяхте ли да прегледате филма? — попита той, след като свърши с обясненията.

— Още не.

— Ситуацията би трябвало да е записана изцяло. В момента, в който започна стрелбата, камерата работеше. Всъщност аз също съм любопитен да видя този запис.

— Честно казано, това няма как да стане — въздъхна Рандолф. — Корвин твърди, че е изгубил диска в гората.

— Корвин е операторът, така ли?

— Да. Предполага, че е изпаднал от джоба му, докато сте пренасяли Райдър със стълбата. До този момент не успяхме да го открием.

Политическата математика беше проста. Корвин работеше за О’Шеа, а записът щеше да покаже, че О’Шеа инструктира Оливас да свали белезниците на затворника.

— Този човек лъже — каза Бош. — Джобовете му бяха пригодени за специално оборудване. С очите си видях как пусна диска в един от тях, който беше със самозалепващо се капаче. Направи го, преди да се качи по стълбата. Дискът е у него.

Рандолф отегчено кимна. Сякаш предварително знаеше, че ситуацията е била точно такава.

— Записът показва, че О’Шеа казва на Оливас да свали белезниците — добави Бош. — Запис, който прокурорът не би желал да стигне до медиите или до Главното полицейско управление на Ел Ей — нито в годината на изборите, нито никога. Следователно въпросът е дали Корвин го е скрил, за да оказва натиск върху О’Шеа, или самият О’Шеа му е заповядал да го скрие. По мое лично мнение е по-скоро второто.