Майкъл Конъли - Ехо парк

— Трябва да затварям, Хари — обади се Прат. — Ти си окей, нали?

— Абсолютно, шефе. Благодаря ти за грижите.

— Няма за какво. Формално погледнато, трябва да ли се обаждаш всеки ден — чак до възстановяването ги на работа.

— Нямаш проблем.

Бош затвори и наля кафе в чашата на термоса, кой-го вървеше в комплект с наетия от Рейчъл „Лексъс“.

Миг по-късно в кухнята се появи и самата тя, облепена и готова да тръгва за работа.

— Тук няма нищо за ядене, но ако имаш време, можем да отскочим да хапнем навън — предложи Бош.

— Ще мина без закуска. Трябва да тръгвам.

Рейчъл разкъса розово пакетче подсладител, допълни кафето с мляко от хладилника и завъртя капачката на термоса. После попита:

— Кой звъня?

— Шефът. Отстраняват ме до изясняване на случая.

— О, скъпи! — Тя пристъпи към него и уви ръце около врата му.

— Мярката е рутинна, наложена от обстоятелствата — промърмори той. — Оставам на разположение до официалния доклад на ОУО: само той може да ме оневини.

— Ще се оправиш ли?

— Вече съм добре.

— Какво мислиш да правиш?

— Още не знам. На разположение не означава домашен арест. Мисля да отскоча до болницата и да видя партньорката си.

— Ако искаш, можем да обядваме заедно.

— Добра идея.

Сравнително бързо бяха стигнали до онази домашна фамилиарност, която допадаше на Бош. Разбираха се добре, макар и с малко думи.

— Не се притеснявай, добре съм — повтори той. — Иди на работа, а аз ще гледам да ти се обадя около обед.

— Добре, ще се чуем.

Целуна го по бузата и излезе през кухненската врата, която водеше направо към навеса с колите. Вече се бяха разбрали да го използват съвместно.

Бош изнесе чашата си на задната веранда и насочи поглед към прохода Кауенга. След завчерашния дъжд небето продължаваше да е абсолютно чисто. Очертаваше се поредният хубав ден в рая. Той реши на път за болницата да се отбие да хапне нещо. Щеше да прегледа и вестниците, а може би и да занесе някой на Киз.

След кратко колебание реши да остане с костюма и вратовръзката, които беше облякъл сутринта, малко преди обаждането на Прат. На разположение или не, трябваше да поддържа външния си вид на детектив. После отиде в спалнята и извади от гардероба фотокопията на делата, които беше направил преди четири години, в навечерието на оттеглянето си. Измъкна досието на Мари Жесто — оригиналът вероятно вече беше в ръцете на Джаксън и Марсия. Реши да го вземе, просто за всеки случай. За някоя лична справка или ако колегите се обадят за някакво уточнение.

Спусна се по хълма, излезе на булевард „Вентура“ и подкара на запад към Студио Сити. От сергията пред входа на ресторанта взе „Лос Анджелис Таймс“ и „Дейли Нюз“, после влезе и си поръча френски тост и черно кафе.

Инцидентът в Бийчуд Кениън беше на първа страница и в двата вестника, илюстриран с цветни фотографии на Рейнард Уейтс. Репортажите даваха подробно описание на преследването на маниакалния убиец, поверено на специално сформиран полицейски отряд. Най-отдолу беше изписан безплатният телефонен номер за всякакви сведения относно издирваното лице. Издателите очевидно бяха решили, че това е по-продаваема новина от тази за убитите полицаи и тежкото раняване на трети.

В репортажите се съдържаше главно информацията, събрана по време на многобройните пресконференции от предния ден. Но в тях почти липсваха детайли за самия инцидент в гората над Бийчуд Кениън. Полицията оправдавала това със следствената тайна. Участниците в този инцидент, включително помощник-шерифът Дулън, бяха описани съвсем бегло. Намекваше се, че Кизмин Райдър е с обратна сексуална ориентация и наскоро се разделила с приятелката си. Бош не познаваше имената под материалите — най-вероятно бяха на новоизлюпени полицейски репортери. Обикновено такива хора нямаха надеждни източници на вътрешна информация от кухнята на следствието.

На вътрешните страници имаше материали, които разглеждаха престрелката и бягството в политически аспект. Цитирани бяха известни имена, които общо взето казваха едно и също — все още било рано да се прецени как ще се отрази инцидентът в Бийчуд Кениън върху предизборната кампания на Рик О’Шеа, който несъмнено бил достоен кандидат за длъжността главен прокурор. Ръководената от него операция се беше провалила с гръм и трясък, но самоотверженото му поведение при спасяването на ранения полицейски служител ясно показвало каква положителна личност е той.