Майкъл Конъли - Ехо парк

Тръгна към приемното отделение. Оказа се, че там е пълно с цивилни и униформени полицаи. Сред тях беше и прекият му началник Ейбъл Прат, пребледнял като платно.

— Хари, как е Райдър?

— Не ми дадоха официална информация. Санитарят, който я докара тук, твърди, че има шанс да се оправи.

— Слава Тебе, Господи! А какво стана горе?

— Не съм много сигурен. По някакъв начин Уейтс се докопа до оръжие и откри стрелба. Нещо ново с издирването му?

— Зарязал е откраднатата кола на булевард „Холивуд“ близо до станцията на Ре Лайн. Никой не знае накъде се е насочил след това.

Бош се замисли. Ако Уейтс бе взел метрото, можеше да слезе навсякъде — от Северен Холивуд до центъра на града. А от центъра имаше линия, която водеше директно към Ехо Парк.

— Търсят ли го в района на Ехо Парк?

— Навсякъде го търсят, човече. От ОУО всеки момент ще дойдат, за да те разпитат. Аз настоях за това, защото предполагах, че няма да искаш да ходиш чак до Паркър.

— Правилно.

— Ти знаеш как да се оправиш с тях, Хари. Просто им кажи истината.

Отдел „Употреба на оръжие“ нямаше да му създаде никакви проблеми. Лично той не беше извършил никакви нарушения при инцидента с Уейтс, но типовете от ОУО бяха длъжни да снемат показанията му.

— Вероятно ще се забавят, защото в момента са горе, на Сънсет Ранч, и записват показанията на очевидците. Как по дяволите се докопа до оръжие тоя тип?

— Докато се качваше по стълбата, Оливас го допусна прекалено близо до себе си. Той успя да му измъкне пистолета и започна да гърми като полудял. Горе бяха Оливас и Киз, аз бях долу. Всичко се случи за секунди.

— Божичко!

Прат поклати глава. Личеше, че иска да зададе още въпроси, да получи подробно описание на целия инцидент. Вероятно беше загрижен не само за съдбата на Райдър, но и за собственото си положение. След кратко колебание Бош реши да сподели и онази малка подробност, която можеше да усложни ситуацията.

— Не беше с белезници — тихо каза той. — Свалихме ги, за да може да се изкатери по стълбата. За тридесет секунди, не повече. Но те се оказаха достатъчни, за да си нанесе удара. Оливас го допусна прекалено близо до себе си и оттам започна всичко.

Прат го гледаше с недоумение.

— Свалили сте му белезниците?!

— По нареждане на О’Шеа.

— Това е добре. Значи отговорността е негова. Не искам никакви удари срещу Неразкрити престъпления, не искам след двайсет и пет години да ми лепнат подобно петно!

— А Киз? — Бош го изгледа подозрително. — Нали няма да я хвърлиш на вълците?

— Няма. Ще съм твърдо зад нея, но не и зад онзи шибан прокурор. О’Шеа да върви по дяволите!

Телефонът в джоба на Бош отново започна да вибрира. Той го извади и погледна екрана — на него се беше изписало „непознат номер“. Въпреки това натисна бутона за връзка, просто защото искаше да се отърве от безкрайните въпроси на Прат, който мислете единствено за задника си. Беше Рейчъл.

— Хари, току-що получихме съобщение за бягството на Уейтс. Какво стана?

Бош чак сега си даде сметка, че ще разказва за инцидента през целия ден, а може би и до края на дните си. Кимна на Прат да го извини и отиде в близката ниша с малък фонтан, в която имаше телефонни кабини. Обясни максимално лаконично какво се беше случило в Бийчуд Кениън, спомена и за състоянието на Райдър. Пред очите му отново изплува Уейтс, как посяга към пистолета.

Рейчъл предложи да дойде в болницата, но той я разубеди — каза й, че не знае още колко време ще е тук, а и освен това го очаква разпит от ОУО.

— Довечера ще се видим ли? — попита Рейчъл.

— Само ако всичко с Киз е наред. В противен случай ще остана в болницата.

— Мисля да отида у вас. Обади ми се там.

— Добре.

Бош излезе от нишата и се огледа. Чакалнята на спешното отделение започваше да се пълни с репортери — възбудено се промъкваха между полицаите с микрофони в ръце. Това означаваше, че новината вече се е разпространила навсякъде и началникът на полицията ще цъфне всеки момент. Можеше пък да е за добро. Присъствието му можеше да накара болничната управа да даде по-подробна информация за състоянието на Райдър.

Отиде при Прат, който разговаряше с капитан Норона — шефа на дирекция „Обири и убийства“, — и попита:

— Какво ще стане с изравянето?

— Изпратих горе Рик Джаксън и Тим Марсия — отвърна Прат. — Ще се погрижат за всичко.

— Случаят е мой! — троснато рече Бош.

— Вече не е — намръщено процеди Норона. — Вие сте отстранен до изясняване на случая от ОУО. След инцидента вие сте единственият професионален полицай от екипа, който все още е в състояние да говори. Това е главното. Изравянето на Жесто минава на втори план и ще бъде осъществено от Марсия и Джаксън.