Майкъл Конъли - Ехо парк

Огледа се за подръчни материали. Главата на Мори Суон се показа над ръба на ямата и това беше достатъчно в главата му да се появи идея. Той помогна на адвоката да стъпи на твърда земя и погледна надолу. О’Шеа вече се катереше нагоре, операторът чакаше ред след него.

— Остави камерата! — викна Бош.

— Не мога. Аз отговарям за…

— Качиш ли я горе, ще я направя на парчета!

Операторът неохотно остави камерата на земята, извади дигиталния диск и го пусна в един от многобройните джобове на комбинезона си. Бош го изчака да се покатери, издърпа стълбата и я сложи до Райдър.

— Ще я използваме за носилка. Хващаме я по двама отпред и отзад. Кал, ти ще вървиш отстрани и ще притискаш раната на шията й.

— Ясно.

— Дайте да я преместим.

Бош приклекна до дясното рамо на партньорката си, другите трима също се наведоха. Вдигнаха Райдър и внимателно я сложиха на стълбата. Кафарели притискаше раната.

— Много внимателно — предупреди ги Бош. — Наклоним ли стълбата, тя ще падне. Кал, имай грижата да я придържаш.

— Добре, да вървим.

Вдигнаха стълбата и поеха нагоре по пътеката. Разпределена между четиримата, тежестта на Райдър не беше проблем. Но калта беше. На два пъти Суон се подхлъзна с официалните си обувки и импровизираната носилка опасно се накланяше. Положението спасяваше Кафарели — почти прегръщаше ранената.

Стигнаха до площадката за по-малко от десет минути. Бош веднага забеляза, че микробусът на Съдебна медицина липсва, но Кати Кол и двамата й помощници бяха там, живи и здрави.

Вдигна очи към небето, но хеликоптер не се виждаше. Кимна към микробуса на криминалистите, измъкна радиостанцията и изрева в микрофона:

— Къде е помощта?

Отговорът беше, че е на път и всеки момент ще се появи. Внимателно оставиха стълбата на земята и се огледаха. Площадката предлагаше достатъчно място за кацане. Зад гърба на Бош долетя гласът на О’Шеа, който разпитваше Кол:

— Какво стана? Накъде тръгна Уейтс?

— Изскочи от гората и започна да стреля по хеликоптера на телевизията. После насочи оръжието си към нас, скочи в микробуса и потегли надолу.

— Онзи хеликоптер тръгна ли след него?

— Мисля, че не. Изчезна веднага щом Уейтс започна да стреля по него.

В далечината се разнесе монотонно боботене. „Дано не са онези тъпаци от Канал 4“, помисли си Бош, зае позиция в центъра на площадката и зачака. Миг по-късно над дърветата се появи сребристата машина на Въздушна евакуация и той размаха ръце.

В мига, в който хеликоптерът се приземи, от него скочиха двама мъже и хукнаха към паркинга. Единият носеше куфарче с оборудване и медикаменти, а другият — носилка. Без да губят нито секунда, те коленичиха от двете страни на Райдър и почнаха работа. Изправен зад тях със скръстени на гърдите ръце, Бош мълчаливо ги наблюдаваше. Единият сложи кислородна маска на ранената, а другият сръчно й нагласи системата. После се заеха с огледа на раните. „Дръж се, Киз, дръж се Киз!“, безмълвно повтаряше Бош.

Единият от санитарите се обърна и завъртя показалец по посока на пилота. Това означаваше, че трябва да излетят веднага. Двигателят моментално увеличи оборотите. Пилотът беше готов.

Разгънаха носилката и сложиха Райдър на нея. Бош хвана една от дръжките и помогна да я пренесат до машината.

— Може ли и аз да дойда? — изкрещя той, за да надвика грохота на мотора.

— Какво? — Единият от екипа се обърна.

— Може ли да дойда?

— Не, сър. — Човекът поклати глава. — Трябва ни място, за да работим. Тя се нуждае от спешно стабилизиране.

Бош кимна.

— Къде ще я откарате?

— В „Сейнт Джоузеф“.

Бош отново кимна. „Сейнт Джоузеф“ се намираше в Бърбанк, оттатък хълма. Полетът дотам щеше да продължи не повече от пет минути, но с кола трябваше значително повече време, тъй като трябваше да се заобиколи планината.

Качиха носилката и Бош се отдръпна. Прииска му се да извика нещо окуражаващо на партньорката си, но нищо не му идваше наум. В следващия миг вратичката се захлопна и вече беше късно. Е, ако Киз изобщо бе в съзнание, със сигурност щеше да разбере какво би искал да й каже.

Хеликоптерът излетя и Бош механично направи още няколко крачки назад. Не беше сигурен дали някога ще види Киз Райдър жива.

Секунди след отлитането на машината за спешна помощ на паркинга с рев се появи патрулна кола с включена синя лампа. От нея изскочиха двама униформени полицаи от участъка в Холивуд. Единият извади пистолета си и го насочи в гърдите на Бош. Той погледна калните си окървавени дрехи и веднага разбра защо.