Майкъл Конъли - Ехо парк

В следващия миг чу нови стъпки и разбра, че Уейтс бяга.

— Киз! — изкрещя той.

Никакъв отговор. Един поглед към Оливас и помощник-шерифа беше достатъчен: и двамата бяха мъртви. Бош тикна пистолета в колана си и се закатери нагоре, хващаше се за стърчащите от калта коренища. Земята под краката му се ронеше. Един корен се счупи и той се свлече на дъното на ямата.

— Киз, чуваш ли ме!

Тишина. Той се надигна и отново запълзя нагоре, този път по диагонал на почти отвесната стена. В крайна сметка успя да се покатери, макар и с цената на изпочупени нокти и отчаяно ритане. За миг зърна гърба на Уейтс — убиецът тичаше към паркинга. Вдигна пистолета и стреля пет пъти, бързо, но Уейтс изчезна между дърветата.

Бош понечи да хукне след него… но видя окървавеното тяло на партньорката си, проснато в храсталака.

Киз Райдър лежеше по гръб. Лявата й ръка притискаше шията, дясната беше безсилно отпусната на земята. В широко отворените й очи се четеше ням въпрос, но им липсваше фокус. Сякаш беше ослепяла. Дясната й ръка беше цялата в кръв. Бош веднага видя входящата рана, малко под палеца. Моментално прецени, че не е толкова тежка, колкото другата — някъде около шията. Между пръстите й бликаше кръв. Куршумът най-вероятно беше засегнал сънната артерия, а това означаваше, че може да умре за броени минути, ако не и за секунди от обилния кръвоизлив или кислороден глад в мозъка.

— Тук съм, Киз, спокойно — каза той и коленичи до нея. Лявата й ръка притискаше гърлото твърде слабо, за да спре кръвотечението. Личеше, че силите бързо я напускат.

— Дай да видя… — Той внимателно отмести пръстите й и видя, че раните са две — входяща и изходяща. Кръвта ритмично пулсираше под дланите му.

— О’Шеа! — изкрещя той.

— Бош? — долетя приглушеният отговор от дъното на ямата. — Къде е? Уби ли го?

— Избяга! Трябва ми санитарния пакет от джипа на Дулън. Бързо!

Изтече цяла минута, преди отново да чуе паническия глас на прокурора.

— Дулън е ранен, Фреди също!

— Мъртви са, О’Шеа! — изкрещя Бош. — Обади се по радиостанцията, веднага! Райдър все още е жива и трябва да я…

В далечината екнаха два изстрела, последвани от женски писък. „Кати Кол и хората, останали на паркинга“, помисли Бош. Треснаха още два изстрела. Хеликоптерът над главите им направи рязък завой и започна да се отдалечава. Очевидно Уейтс беше стрелял по него.

— Хайде, О’Шеа! — изкрещя той. — Няма време!

Не получи отговор, върна ръката на Райдър върху раната и прошепна:

— Натискай с всичка сила, Киз. Веднага се връщам!

Скочи и грабна стълбата, която Уейтс бе изтеглил. Спусна я в ямата между телата на Дулън и Оливас и бързо слезе. О’Шеа беше коленичил до трупа на Оливас. Очите му бяха точно толкова оцъклени и лишени от изражение, колкото тези на мъртвия полицай. На няколко крачки от тях Суон бе опрял гръб на едно дърво, лицето му беше бяло като вар. Кафарели беше хвърлила уреда и се мъчеше да извади радиостанцията изпод трупа на Дулън. Помощник-шерифът беше паднал по очи.

— Остави на мен, Кал! — викна Бош. — Бягай горе да помогнеш на Киз. Трябва на всяка цена да спрем кръвоизлива от шията й!

Без да каже нито дума, лаборантката се покатери по стълбата. Бош обърна Дулън и видя малката дупка в средата на челото му. Очите му бяха отворени и в тях се четеше изненада. Без да губи нито секунда, той свали радиостанцията от колана му, отправи позивните за „ранен полицай“ и поиска незабавна медицинска помощ по въздуха на паркинга под Сънсет Ранч. Едва след като получи уверения, че екипът тръгва, Докладва за бягството на въоръжения убиец. Продиктува отличителните белези на Уейтс, тикна радиостанцията под колана си и хукна към стълбата. Пътьом се извърна към О’Шеа, Суон и оператора, който продължаваше да снима:

— Елате всички! Трябва да я пренесем до паркинга. Там всеки момент ще дойде медицински хеликоптер!

О’Шеа продължаваше да гледа Оливас, тялото му трепереше.

— Мъртви са, не можем да им помогнем! — изкрещя от горния край на дупката Бош. — Ела, трябваш ми!

Кафарели притискаше раната на партньорката му, но един поглед му беше достатъчен да разбере, че времето й изтича. Животът бавно я напускаше, очите й потъмняваха. Бош се отпусна на колене, грабна здравата й ръка и започна да я разтрива. Мимоходом отбеляза, че Кафарели е увила раната на другата й ръка с връзката за коса.

— Дръж се, Киз! Ей сега ще те измъкнем оттук, хеликоптерът вече лети насам!