Майкъл Конъли - Ехо парк

— Съжалявам, детектив, но няма да позволя това. Той трябва да използва и двете си ръце, за да може да се предпази при евентуално подхлъзване.

— Ще го направи и с една.

Бош ги остави да спорят, обърна се с гръб към дупката и стъпи на стълбата. Спусна се без проблеми и бавно се огледа. Пътека вече нямаше. Оттук нататък щеше да им е много по-трудно да стигнат до мястото, на което бе заровена Мари Жесто. Вдигна глава към спорещите и зачака.

— Хайде, Фреди, действай — ядосано изръмжа О’Шеа. — Помощник, вие слезте пръв и хванете на мушката си господин Уейтс — в случай, че му хрумнат някакви идеи. Детектив Райдър, разрешавам ви да извадите пистолета си от кобура. Оставате тук в подкрепа на Фреди.

Бош стъпи на долното стъпало, внимателно взе пушката от ръцете на помощник-шерифа, след което се отдръпна да му направи място. Униформеният слезе При него и си взе пушката.

Бош вдигна глава и подвикна на Оливас:

— Хвърли ми белезниците.

Улови ги във въздуха и зае позиция на второто стъпало. Уейтс започна да слиза, а операторът включи камерата си. Бош вдигна ръка и сграбчи веригата на кръста му.

— Сега е моментът, Рей — прошепна в ухото му. — Единственият ти шанс. Сигурен ли си, че не искащ да опиташ?

Уейтс стигна дъното, обърна се и протегна ръце за белезниците.

— Не, детектив. — Погледна го в очите. — Прекалено много обичам живота.

— И аз така си помислих. — Бош му щракна белезниците и погледна нагоре. — Окей, всичко е наред.

Останалите членове на групата слязоха един по един. О’Шеа се огледа и установи, че пътека няма.

— А сега накъде? — обърна се той към Уейтс.

— Ами…

Уейтс се завъртя и заоглежда шубраците.

— Не се дърпай! — изръмжа Оливас, който за малко не изпусна веригата.

— Натам — спокойно каза затворникът и кимна надясно. — Просто за момент изгубих ориентация.

— Не ни разигравай, Уейтс — предупреди го Оливас. — Или ще ни заведеш при тялото, или се връщаме в града, изправяме те пред съда и започваш да се готвиш за инжекцията! Това ясно ли ти е?

— Ясно ми е. Да вървим.

Уейтс тръгна надясно, групата го последва. Оливас продължаваше да стиска веригата на кръста му, следван от помощник-шерифа с насочена пушка. Тук земята беше доста по-мека и кална. Влагата от пролетните дъждове се беше събрала на дъното на дерето.

Излязоха на малка полянка, скрита почти изцяло под короната на огромен дъб. Уейтс вдигна глава и Бош механично проследи погледа му. На един от по-ниските клони беше окачена жълтеникава лента за коса.

— Странно — измърмори затворникът. — Едно време беше синя.

Според материалите по следствието в момента на изчезването си Мари Жесто била с прибрана коса. За целта използвала синя платнена лента. Тази информация беше предоставена от приятелка на Жесто, била с нея сутринта преди отвличането. Но сред акуратно сгънатите дрехи в изоставената кола не беше открита лента.

Бош се взря в парчето плат, обезцветено след тринадесет години на открито. После бавно се обърна към убиеца. Уейтс се усмихваше.

— Стигнахме, детектив. Най-после открихте вашата Мари.

— Къде?

— В момента стоите върху нея.

Бош направи рязка крачка назад, а Уейтс се изсмя.

— Спокойно, детектив. На нея й е все едно. Нали знаете за „дългия сън“? Един велик писател го е оставил за поколенията. Когато заспи навеки, човек не се интересува нито от грозния начин, по който е умрял, нито от мястото, на което е погребан…

Бош го погледна втренчено. Беше дълбоко озадачен от литературните познания на този мияч на прозорци. Уейтс очевидно отгатна мислите му и подхвърли:

— В затвора съм от месец май, детектив. И през Цялото това време четох…

— Отдръпни се! — рязко заповяда Бош.

Уейтс разпери ръце, колкото му позволяваха белезниците, и направи няколко крачки към дъба.

— Държиш ли го? — попита Бош.

— Да — отвърна Оливас.

Бош огледа земята. Краката му бяха оставили отпечатъци… а почвата изглеждаше особено мека, сякаш ровена от диво животно. Не вчера, не преди месец, дори година. Но несъмнено разровена. Обърна се към Кафарели и й направи знак да се приближи. Тя кимна и отиде на мястото, което й посочи — точно под лентата за коса, окачена на клона. Сондата на газовия анализатор с лекота потъна на тридесет сантиметра в меката земя. Кал заби поглед в електронния дисплей, а Бош надникна над рамото й. Познаваше принципното действие на уреда, който отчиташе съдържанието на метан в почвата — газ, който се отделя при разлагането, включително и тогава, когато трупът е в пластмасов чувал или друга материя.