Майкъл Конъли - Ехо парк

Бош едва изчака Оливас да освободи задните ключалки, слезе от колата и погледна хеликоптера, който кръжеше над тях. Бяха му необходими доста усилия, за да потисне гнева, който се надигаше в душата му. Затръшна вратата и провери дали е заключена. Уейтс щеше да остане в колата, докато огледат района. Обърна се, тръгна към О’Шеа, който тъкмо слизаше от втората кола, и изръмжа:

— Обади се на твоя човек от Канал 4 и му кажи да вдигнат хеликоптера още сто и петдесет метра нагоре! Не може да работим при този шум!

— Вече го направих, Бош. Виж какво, знам, че не одобряваш присъствието на медиите, но живеем в свободно общество и медиите имат право да знаят какво правим тук.

— Особено когато това е от полза за предизборната ти кампания, нали? А сега извинявай, но имам работа. Ще търсим един труп.

О’Шеа рязко му обърна гръб и тръгна към Оливас, който стоеше до колата и наблюдаваше Уейтс. Помощник-шерифът пазеше от другата страна с пушка в ръка.

— Добре ли си, Хари? — попита Райдър.

— Никога не съм бил по-добре. А ти си пази гърба, защото от тия типове може да се очаква всичко.

Очите му не се откъсваха от О’Шеа и Оливас, които оживено обсъждаха нещо. Грохотът на хеликоптера му пречеше да чуе разговора.

— Да зарежем политиката й да се залавяме за работа. — Райдър успокоително докосна ръката му. — Сега най-важното е да открием Мари и да я върнем на близките й.

Бош погледна пръстите й на лакътя си, после бавно кимна. Райдър имаше право.

О’Шеа и Оливас събраха участниците в операцията в средата на паркинга. Единствено Уейтс остана в колата. Освен юристите, следователите и помощник-шерифа в издирването щяха да се включат двама експерти по ексхумация от Съдебна медицина, лаборантката от Градската полиция на Лос Анджелис Кати Кол с една своя колежка, плюс видеооператорът от Областната прокуратура. Хора, с които Бош беше работил и преди.

О’Шеа направи знак на оператора да включи камерата и започна:

— Колеги, събрали сме се тук с неприятната задача да открием и приберем останките на Мари Жесто, към които ще ни насочи затворникът Рейнард Уейтс. Главната ни задача по време на операцията ще е неговата охрана, а също така и нашата лична сигурност. Бъдете нащрек, работете внимателно. Четирима от нас са въоръжени. Охраната на затворника ще е поверена на детективите и помощник-шериф Дулън. Уейтс, окован, ще ни показва пътя под неотклонното наблюдение на всички. В групата ще бъдат включени видеооператорът и специалистът по газови проби, останалите ще чакат тук. Когато открием мястото и установим наличието на труп, ние ще се оттеглим заедно с Уейтс и ще дадем възможност на експертите да направят оглед като на всяко местопрестъпление. Въпроси?

— Аз няма да чакам тук — заяви Мори Суон. — Длъжен съм да бъда с клиента си през цялото време.

— Добре, господин Суон. — О’Шеа кимна. — Но не мисля, че облеклото ви е особено подходящо за случая.

Това беше вярно. По необясними причини Суон се беше издокарал с костюм и вратовръзка — за разлика от останалите участници в операцията. Бош беше с джинси, кубинки и старо брезентово яке без ръкави, райдър беше облечена по същия начин, а Оливас бе намъкнал върху тениската си найлоново яке с инициалите на полицията.

— Няма значение — отвърна Суон. — Ако случайно си съсипя обувките, ще ги включа в служебните разходи. Но няма да се разделя с клиента си.

— Добре — отстъпи О’Шеа. — Само се дръжте настрана и не пречете на екипа.

— Няма проблем.

— В такъв случай да тръгваме.

Оливас и помощник-шерифът отидоха при колата да изведат Уейтс. Грохотът на хеликоптера се усили. Снимачният екип очевидно търсеше по-добра позиция за камерите.

Оливас помогна на Уейтс да излезе от колата, провери оковите му и го поведе към средата на полянката. Помощник-шерифът ги последва на два метра с пушка в ръка.

— Трябва да ви отправя едно официално предупреждение, господин Уейтс — каза О’Шеа, когато групичката спря на няколко крачки от него. — Присъстващите тук полицейски служители са инструктирани да ви застрелят на място при евентуален опит за бягство. Искам да сте наясно с това.

— Наясно съм — отвърна Уейтс. — Предполагам, че Ще го направят с особено удоволствие.

— Значи се разбрахме. Водете, господин Уейтс.

Уейтс тръгна по една тясна пътечка, която чезнеше надолу между акации, дъб и гъсти шубраци. Крачеше без колебание — като човек, който знае къде отива. Скоро групата изчезна в гъстата зеленина — за огромно разочарование на телевизионните оператори в хеликоптера.