Майкъл Конъли - Ехо парк

— Кой последен е карал тая бракма, мътните да го вземат?

Възцари се тишина. Вече навлизаха в Холивуд. Оливас даде мигач и се насочи към изхода за Гоуър Авеню, а Бош се обърна да провери дали другите коли ги следват. Процесията беше в ред, над нея летеше хеликоптер с голяма цифра 4 на корема. Той се обърна напред, отново срещна очите на Оливас в огледалцето и изръмжа:

— Кой е съобщил на медиите? Ти или шефът ти?

— Какъв шеф? Какви ги дрънкаш?

Очите на Оливас бързо се върнаха на пътя, но Бош успя да улови гузното им изражение.

— Ясна работа. — Той поклати глава. — Какво ти обеща Рикошета? Той печели изборите, а ти ставаш шеф на следствието, така ли?

— Нямам никакво намерение да напускам отдела! — отсече Оливас. — Предпочитам да работя там, където ме уважават и ценят качествата ми!

— Май всяка сутрин го повтаряш пред огледалото — отбеляза с крива усмивка Бош.

— Върви по дяволите!

— Господа, господа! — примирително се обади Уейтс. — Не можем ли да пътуваме като нормални хора?

— Ти да мълчиш! — сряза го Бош. — На теб може и да не ти пука, че цялата работа се превръща в реклама на кандидата О’Шеа, но на мен ми пука! Спри колата, Оливас! Искам да си поговоря с господин прокурора!

— Изключено! — Оливас поклати глава. — Превозваме арестант!

Отклониха се към изхода на Гоуър, направиха десен завой и заковаха на червения светофар на пресечката с Франклин. В същия миг стана зелено, моторът изрева и колата пресече кръстовището в посока Бийчуд Драйв.

Оттук до върха на хълма щяха да карат, без да намаляват скоростта. Бош извади телефона си и набра номера на О’Шеа.

— Ало?

— Обажда се Бош. Идеята да се съобщи на медиите никак не е добра.

След секунда О’Шеа каза:

— Няма страшно. Те са на достатъчно голяма дистанция. Освен това използват хеликоптер.

— А кой ще ни чака горе, на върха на Бийчуд?

— Никой, Бош. Такава е уговорката. Имат право да ни следват по въздуха, но никакви хора на земята, за да не бъде компрометирана операцията. Няма от какво да се безпокоиш. Те работят с мен и знаят какви са правилата.

— Добре, както и да е.

Бош затвори капачето и гневно натика телефона в джоба си.

— Трябва да се успокоите, детектив — подхвърли Уейтс.

— А ти трябва да си затваряш устата!

— Опитвам се да ви помогна.

— В такъв случай веднага си затвори шибаната уста!

Отново се възцари тишина. Бош бавно осъзна, че няма никакъв смисъл да се ядосва заради хеликоптера и всичко останало — това само раздвояваше вниманието му. Трябваше да се съсредоточи единствено върху това, което предстоеше.

Бийчуд Кениън беше спокоен квартал, разположен на склона на планината Санта Моника. Не притежаваше патриархалното излъчване на съседния Лоръл Кениън, но обитателите му го предпочитаха заради уединението, тишината и спокойствието. За разлика от повечето планински проходи, пресичащи планината от изток на запад, този каньон свършваше в подножието на върха и пътят до него не представляваше интерес за транзитно преминаващите автомобили. По тази причина той се използваше предимно от жителите на квартала и не беше толкова натоварен.

Процесията пое нагоре. Между дърветата се показаха огромните букви на холивудския надпис, с които беше украсен съседният гол баир. На практика тези букви, оформени преди повече от осемдесет години и получили световна известност, бяха част от рекламата на някогашна компания за недвижими имоти, ангажирана в застрояването на околността. В момента те не рекламираха нищо и представляваха по-скоро състояние на духа. Масивният каменен портал на входа на Бийчуд беше последен спомен от някогашната кампания за популяризиране на Холивуд.

Кварталът започваше непосредствено отвъд арката, наподобяваща крепостна врата. Малкият площад беше осеян с магазинчета, в дъното имаше супермаркет, а до него се виждаше още оцеляващата кантора на фирмата за недвижими имоти, която бе поставила началото на урбанизацията. Сънсет Ранч се намираше над площада, близо до задънения край на каньона. Оттам започваха многобройните пътеки за езда, които пресичаха планината и парка „Грифит“ в различни посоки. Общата им дължина надвишаваше осемдесет километра. Мари Жесто беше работила безплатно в конната база, срещу което бе имала възможност да язди до насита. Именно пред тази база спря автомобилната колона със следователите, експертите по ексхумиране и окованият във вериги убиец.

Паркингът на Сънсет Ранч бе подравнена площадка в подножието на конюшните, покрита със ситен чакъл. Оттук до върха можеше да се стигне само пеша, а гората наоколо беше толкова гъста, че площадката не се виждаше отгоре. Уейтс бе отчел това обстоятелство при избора на най-подходящото място за нападение.