Майкъл Конъли - Ехо парк

— С кола ли отидохте?

— Не, пеша. По онова време живеех на Фаунтън, съвсем близо до Ла Бреа. Нямаше проблем да стигна пеша.

Райдър направи кратка пауза, за да обмисли следващите си въпроси. Очите й за миг се сведоха към досието на Фицпатрик, което лежеше разтворено пред нея. Това даде възможност на О’Шеа да се намеси в разпита.

— Откъде се снабдихте със запалителната течност? Имахте я у дома, или я купихте отнякъде?

Безжизнените очи на Уейтс бавно се фокусираха върху лицето на прокурора.

— Мислех, че въпросите ги задава тъпачката.

— Всички ги задаваме! — сопнато отвърна О’Шеа. — И ще ви моля да се въздържате от лични нападки.

— Няма значение какво ме молите, господин областен прокурор. Не искам да разговарям с вас, а само с нея и тези двамата…

И махна към Бош и Оливас.

— Нека се върнем малко по-назад — почна Райдър, за да изключи О’Шеа. — Преди да изясним въпроса със запалителната течност, бих искала да се спрем на разходката ви от Фаунтън до Холивуд Булевард. Откъде минахте и какво видяхте?

Уейтс се усмихна и кимна.

— Познах, а? — подхвърли той. — Винаги познавам, когато една женска си пада по оная ми работа.

— Господин Суон, моля ви да напомните на клиента си, че е тук, за да отговаря на нашите въпроси — хладно рече Райдър.

Суон докосна лявата ръка на Уейтс и каза:

— Престани с игричките, Рей. Отговаряй на въпросите. Не забравяй, че ние поискахме този разпит.

Уейтс като че ли се изчерви. В следващия миг главата му се вдигна към Райдър, изражението му отново стана безизразно.

— Видях един горящ град, какво друго — каза той, после по лицето му пробяга лека усмивка и очите му се извърнаха към Бош: — Като картина на Хиеронимус Бош…

Бош недоумяващо примигва. Откъде Уейтс можеше да знае името му?

— Ей там го пише — сякаш чу въпроса му Уейтс и кимна към табелката над джобчето му.

Бош беше забравил, че на влизане в прокуратурата им бяха закачили временни пропуски. Усетила объркването му, Райдър побърза да зададе следващия си въпрос.

— В коя посока поехте, след като излязохте на булеварда?

— Надясно, значи на изток. Там бяха големите пожари.

— Какво носехте в джобовете си?

— Не помня. Ключовете, предполагам. Плюс цигари и запалка.

— А портфейл?

— Не. Предпочетох да нямам документи, ако полицията случайно ме спре.

— А запалителната течност? Тя не беше ли у вас?

— Беше. Помислих си, че мога да се включа във веселбата и да помогна за опожаряването на тоя шибан град. Но когато минах покрай оня тип, изведнъж ми хрумна по-добра идея.

— Видяхте господин Фицпатрик, така ли?

— Аха. Стоеше зад шибаната си решетка с пушка в ръце. Целият се беше опасал в патрондаши, като някакъв Уайът Ърп, да го вземат мътните…

— Опишете магазина.

— Малък и тесен, мисля, че се казваше „Ирландска заложна къща“. Над вратата имаше неонова реклама, от онези, дето мигат с трилистна детелина, която се редува с онези три топки, които май са символ на всички заложни къщи. Фицпатрик стоеше с пушката в ръка и ме гледаше.

— А вие продължихте пътя си, така ли?

— Да, в първия момент го отминах. После изведнъж усетих предизвикателството и се запитах дали мога да го докопам, преди да ме гръмне с проклетата базука…

— И какво направихте?

— Извадих флакона и си напълних устата със запалителна течност. Засмуках я като огнегълтач, а после прибрах флакона и измъкнах цигарите и запалката. Вече не пуша. Слава Богу, че се отървах от този гаден навик.

Очите му бавно се спряха върху лицето на Бош.

— После какво стана? — попита Райдър.

— Върнах се и спрях в нишата пред решетката на оня задник. Исках да изглеждам като обикновен минувач, който търси завет, за да си запали цигарата. Оная вечер беше доста ветровито, помниш ли?

— Да.

— Оня започна да крещи да се махам, после се приближи към решетката. Точно на това разчитах.

На лицето му изплува усмивка. Очевидно изпитваше гордост от правилната си преценка.

— Тоя тъпак значи заблъска по решетката с приклада на пушкалото, за да ми привлече вниманието. Виждаше ръцете ми и това го заблуди. Когато се приближи на половин метър, щракнах запалката и го погледнах право в очите. После изплюх в лицето му цигарата заедно с цялата течност в устата си. И тя, разбира се, пламна и аз заприличах на огнегълтач. Преди да успее да мигне, тоя задник пламна като факла. Захвърли пушкалото и направи опит да се загаси, ама течността беше заляла и дрехите му. Страхотна гледка, казвам ти… Все едно че го бях залял с напалм!