Майкъл Конъли - Ехо парк

— Което доказва, че не знаем с кого ни предстои да разговаряме — добави Райдър.

О’Шеа бутна стола си, изскочи иззад бюрото и закрачи напред-назад.

— Искате да кажете, че в общинските архиви са вкарани грешни отпечатъци или нещо друго се е объркало, така ли?

Бош се извъртя така, че да го вижда.

— Искам да кажа, че преди тринадесет, четиринадесет или петнадесет години този човек, независимо кой всъщност е той, би могъл да се обърне към общинските служби с искане да му бъде издаден документ за самоличност на базата на фалшиви данни. Какво е било необходимо за шофьорска книжка по онова време? Акт за раждане, установяващ възрастта. А такива актове, плюс фалшиви лични карти, са се продавали направо на улицата. Разбира се, той би могъл да направи и много други неща, например да подкупи съответния общински служител. Проблемът е, че нямаме доказателства, че е роден тук, в Лос Анджелис, а това поставя под съмнение и всичко останало.

— Може би това е лъжата — подхвърли Оливас. — Може би той наистина е Уейтс, но е излъгал за месторождението си. Много хора, които са родени оттатък, в Ривърсайд, твърдят, че са от Ел Ей.

Бош отхвърли това предположение с леко поклаща-не на глава.

— Името е фалшиво. Рейнард е името на герой от средновековния фолклор, известен като Лисицата. А какво се получава, когато прибавим към него и фамилното име? „Лисицата чака“. Или дебне — почти същото. Не ми казвайте, че някой ще кръсти детето си точно по този начин!

В кабинета се възцари тежко мълчание.

— Ох, не знам — въздъхна най-после О’Шеа и пак закрачи. — Тази отправка към средновековния фолклор ми се струва малко пресилена.

— Такава е само до момента, в който я установим — отвърна Бош. — А не е ли по-пресилено да приемем, че това е истинското му име?

— Какво искаш да кажеш? — възкликна Оливас. — Че е променил името си, но продължава да го използва и след като е арестуван? Това е абсурдно!

— Според мен също — съгласи се Бош. — Но още не знаем какво се крие зад цялата работа.

— Окей. — О’Шеа спря. — Какво предлагате?

— Нищо особено. Просто обръщам внимание върху един неизяснен факт. Мисля, че трябва да го засегнем по време на разпита, като прибегнем до рутинните въпроси: име, дата и място на раждане. В случай, че отново ни се предложи вариантът Уейтс, на по-късен етап ще имаме възможност да го уличим в лъжа и да му отправим обвинения по всички престъпления. Нали казахте, че това са условията на сделката? Излъже ли — гори. Само така можем да обърнем обстоятелствата срещу него.

О’Шеа стоеше на крачка от масичката. Бош отново се обърна, за да вижда лицето му — намръщено в дълбок размисъл.

— Не виждам с какво може да ни навреди това — промърмори най-сетне прокурорът. — Отбелязваме го в протокола, но му позволяваме да продължи. Както и да го разглеждаме, това си е рутинна практика. Можем да го притиснем с неверните данни, когато пожелаем… или когато научим повече…

Бош се обърна към Райдър.

— Ти ще започнеш, като се ограничиш с първото следствие. Въпросите за снемане на самоличността ще прозвучат напълно естествено.

— Добре.

— Добре. Готови ли сме? — попита О’Шеа. — Време е Да почваме. Аз ще остана толкова дълго, колкото позволява програмата ми. Не се обиждайте, ако от време на време се намесвам с някой въпрос.

Бош мълчаливо се изправи, последван от Райдър и Оливас.

— О, щях да забравя — каза детективът. — Вчера научихме и нещо за Мори Суон. Вероятно ще ви се стори интересно…

Един през друг двамата с Райдър им разказаха това, което бяха чули от Ейбъл Прат. Оливас избухна в смях, а от изражението на О’Шеа ясно личеше, че се опитва да изчисли колко пъти е стискал ръката на Суон в съдебната зала.

Бош се обърна и тръгна към вратата. Изпитваше възбуда, примесена с ужас. Възбудата се дължеше на факта, че най-после щеше да научи съдбата на Мари Жесто, а ужасът беше свързан с подробностите около нея. Подробности, които със сигурност щяха да се превърнат в тежко бреме — особено в мига, в който трябваше да се изправи пред родителите на момичето в Бейкърсфийлд.

Двама униформени помощник-шерифи охраняваха помещението, в което щеше да се проведе разпитът на човека, наричащ себе си Рейнард Уейтс. Отместиха се, за да направят път на предвожданата от областния прокурор процесия.

В стаята имаше дълга маса, зад която седяха Уейтс и защитникът му — адвокат Мори Суон. Уейтс беше заел място в средата, а Суон седеше вляво от него. При влизането на прокурора се изправи само адвокатът, тъй като Уейтс беше окован за стола с тънки пластмасови белезници. Суон беше слаб мъж с дебели очила с рогови рамки и гъста прошарена коса. Никой от влезлите не прояви желание да стисне протегнатата му десница.