Очите на Прат се откъснаха от лицето му и се насочиха към тъмните води на басейна.
— Искам семейство Гарланд — прошепна Бош. — А ти можеш да ми ги поднесеш на тепсия.
Прат мълчаливо поклати глава.
— Е, както желаеш — въздъхна Бош. — Да вървим.
Направи им знак да станат и те се подчиниха. Обърна Суон с гръб и му щракна белезниците, хвърли поглед над рамото му към Прат и го попита:
— На кого ще се обадиш след официалното обвинение? На жена си или на онова маце от „Назначения и уволнения“?
Прат подгъна крака и се строполи обратно на пейката, като боксьор след тежък удар. Бош правилно беше преценил кога да използва последния си коз. И без да се колебае нито секунда, засили натиска:
— Коя щеше да дойде с теб на островите? В онази плантация за захарна тръстика? Според мен щеше да е мацето, как му беше името…
— Казва се Джеси Темпълтън и те усетих, че дебнеш пред къщата й.
— А пък аз направих така, че да ме усетиш. Я ми кажи какво знае тая Джеси и дали ще е твърда като теб, когато й отида на гости, след като те заключа в килията?
— Тя нищо не знае, Бош. Остави я на мира. Същото важи за жена ми и децата ми.
— Няма да стане и ти прекрасно го знаеш. — Бош поклати глава. — Ще обърнем всичко с краката нагоре, за да видим какво ще изпадне. Ще открия парите, които си получил от семейство Гарланд, ще ги свържа с теб, Мори и всички останали. Много се надявам да не си ги скрил у гаджето си, защото ако си го направил, тя също отива в кафеза.
Прат си приведе напред. Ако ръцете му не бяха оковани на гърба, положително щеше да подпре главата си с тях, да скрие лицето си от света. Бош го обработваше по начина, по който се сече дърво — бавно и последователно, от всички страни. И в момента дървото едва се крепеше, готово да рухне и при най-лекото побутване.
Бош блъсна Суон към Рейчъл, после се извърна към Прат и каза:
— Хранил си погрешното куче.
— Това пък какво значи?
— Всеки има право на избор, но ти си избрал погрешно. Проблемът е, че човек никога не плаща сам за грешките си. Винаги повлича и други хора.
Пристъпи към басейна и погледна водата. Повърхността й блестеше, но всичко надолу тънеше в мрак. Изчака още малко и дървото започна да пада.
— Не искам Джеси да бъде замесена — изпъшка Прат. — Не искам и жена ми да научава за нея.
Офертата беше явна: Прат бе готов да проговори. Бош ритна с крак плочките по ръба на басейна и бавно се обърна.
— Не съм прокурор, но все ще измислим нещо.
— Не прави тази грешка, Прат! — възкликна Суон.
Бош се наведе, опипа джобовете на шефа си и измъкна ключовете на джипа.
— Рейчъл, отведи господин Суон в колата на детектив Прат. — Подхвърли й връзката. — Тя ще е най-удобна за превозването му. Ние ще дойдем след минутка.
Тя побутна адвоката към пролуката в живия плет.
— Не говори с него! — изкрещя Суон. — Чуваш ли? Не говори с никого! Иначе всички ни ще вкараш в затвора!
Двамата изчезнаха, но юридическите съвети продължаваха да долитат иззад храстите. После вратата на джипа се затръшна и гласът на адвоката заглъхна. Бош се изправи пред началника си. На челото на Прат беше избила пот, ситни капчици се плъзгаха по лицето му.
— Не искам да бъдат забърквани нито Джеси, нито семейството ми — пак изпъшка Прат. — Искам сделка. Никаква ефективна присъда, плюс нормално оттегляне в пенсия.
— Искаш твърде много за човек, който е убил двама души. — Бош поклати глава. После се обърна и закрачи напред-назад, търсеше начин и двамата да останат доволни. Храстите се раздвижиха и Рейчъл отново стъпи на плочките. Видя недоумението му, разпери ръце и се усмихна.
— Вратите на джипа се заключват автоматично, като предпазна мярка при превозването на деца. Няма как да излезе.
Бош кимна, обърна се към Прат и продължи:
— Както вече казах, искаш твърде много. Какво предлагаш в замяна?
— Семейство Гарланд — отчаяно отвърна Прат. — Преди две седмици Антъни ме заведе в планината и ми показа къде е закопал момичето. Ще ти поднеса на тепсия и Мори Суон. Това копеле е затънало толкова дълбоко, че…
Бош изчака за момент, после се наведе и тихо попита:
— Ти?!
Прат отмести очи и кимна.
Бош направи отчаян опит да се съсредоточи, за да обмисли офертата. Смъртта на Фреди Оливас и Дулън със сигурност тежеше на съвестта на Прат и той не беше сигурен, че може да постигне някакво споразумение с прокуратурата. Не знаеше дори дали сам ще успее да го приеме. Но в този момент адски много му се искаше, защото това означаваше най-после да стигне до убиеца на Мари Жесто.
Читать дальше