Майкъл Конъли - Ехо парк

— Бош няма да се откаже — възрази Прат. — Тринайсет години се мъчи да разреши този случай и няма да вдигне ръце точно сега.

— В такъв случай се погрижете за него — рече Ти Рекс. — Това влиза в задълженията ви по сделката. Аз ще се погрижа за О’Шеа, а вие — за Бош. Да вървим, сине.

Старецът се опря на бастуна в опит да се изправи, Антъни се наведе да му помогне.

— Почакайте! — спря ги Прат. — Казах ви, че ми трябват пари. Мога да се погрижа за Бош, но веднага след това ще трябва да изчезна. А за това са нужни пари.

— Копеле мръсно! — изсъска Антъни. — Забрави ли, че ти беше автор на целия шибан план? Забрави ли, че заради теб бяха убити двама души? Как си позволяваш да ни притискаш за още пари?

— Съжалявам, но съм изправен пред важен избор. — Прат разпери ръце. — Също като вас. Мога да остана и да гледам накъде вървят нещата, но мога и нещо друго — да изчезна веднага, още в този миг. Трябва да ви напомня нещо, което съм сигурен, че знаете — винаги се сключват сделки с дребните риби, защото по този начин може да се стигне до едрите. Аз съм дребна риба, Антъни, ти си едрата… — Извърна се към Ти Рекс и тихо добави: — А най-едрата сте вие!

Старият Гарланд кимна. Като прагматичен бизнесмен, беше наясно със ситуацията.

— Колко? — тежко въздъхна той. — Колко ще струва да изчезнете веднага?

Прат не се поколеба нито за миг и отсече:

— Един милион. Струва си да ми дадете тези пари, защото без мен никога не могат да стигнат до вас. Изчезна ли, с мен изчезва и цялото разследване. Цената за това е един милион долара и тя не подлежи на обсъждане. Нямам интерес да бягам за по-малка сума. Ако не я получа, ще рискувам да преговарям с прокуратурата.

— А Бош? — попита възрастният мъж. — Вече споменахте, че той няма да се откаже. А сега вече знае, че Рейнард Уейтс не е…

— Ще се погрижа за него, преди да изчезна — прекъсна го Прат. — И ще го направя без допълнителен хонорар.

Извади от джоба си листче с някакви цифри и го плъзна по пейката към стареца.

— Това е номерът на сметката, плюс кодовете за трансфер. Същата като преди.

Стана и се обърна към алеята.

— Отивам отсреща да пусна една вода. А вие си поговорете на спокойствие. Като се върна, искам да получа отговор.

И докато тръгваше, почти забърса Антъни, без да обръща внимание на блесналите му от омраза очи.

Хари Бош следеше мониторите в задната част на специализирания микробус. Експертите на ФБР бяха работили цяла нощ, за да монтират в парка осем камери, всичките насочени под различен ъгъл към скамейката под статуята. Една от стените на микробуса беше изцяло покрита от плазмени екрани — показваха на живо бащата и сина Гарланд, които очакваха връщането на Прат. Четири от камерите бяха монтирани на околните осветителни стълбове, две бяха скрити в цветните лехи между скамейката и езерото. Една имаше във фалшивия фар на покрива на яхтклуба, а последната беше скрита в бронзовия гълъб кацнал на главата на Дамата от езерото.

В допълнение експертите бяха монтирали микровълнови приемници под самата пейка — звукът се предаваше от насочени микрофони, скрити в изкуствения гълъб, цветната леха зад скамейката и вестника, който Прат беше пъхнал в препълненото кошче за боклук. Цялата тази апаратура се управляваше от Джери Хутън — експерт по звукозаписите от ФБР, който седеше в микробуса с огромни слушалки на главата и имаше грижата за получаване на оптимален сигнал. Бош и останалите в микробуса имаха възможност да наблюдават отблизо срещата между Прат и двамата Гарланд, а също и да чуват всяка дума от разговора им.

Останалите в микробуса бяха Рейчъл Уолинг и Рик О’Шеа. Прокурорът беше заел централното място срещу екраните, вероятно защото се чувстваше господар на положението. Бош и Уолинг седяха от двете му страни.

— Какво ще кажете? — попита О’Шеа и смъкна слушалките от главата си. — Той всеки момент ще се обади и трябва да му дам отговор.

Три от камерите следяха Прат, който се готвеше да влезе в парковата тоалетна, за да се обади по телефона.

Рейчъл смъкна слушалките на врата си, Бош също.

— Не знам — колебливо промълви Рейчъл. — Вие ще решите. Но според мен младият Гарланд не направи никакви конкретни признания по отношение на Жесто.

— Аз съм на същото мнение — каза О’Шеа.

— Но не възрази, когато Прат спомена за разходката им до мястото, на което е бил заровен трупът — отбеляза Бош.

— Но и не призна, че той го е заровил там — каза Рейчъл.