Майкъл Конъли - Ехо парк

— Нищо не обещавам — каза накрая. — Ще се срещнем с някой прокурор.

Помълча малко, после премина на последния важен въпрос.

— Какво ще кажеш за О’Шеа и Оливас?

— Те са чисти — твърдо отговори Прат.

— Гарланд е вложил най-малко двадесет и пет хиляди долара в предизборната кампания на О’Шеа — възрази Бош. — Разполагам с документи.

— Просто е покрил залозите. Ако О’Шеа стане подозрителен, Ти Рекс ще го притисне, тъй като откъдето и да се погледне, това финансиране прилича на подкуп.

Бош кимна. Отново го обзе унижение и разкаяние за това, което беше помислил и казал на О’Шеа.

— Това не е единственото ти погрешно заключение — подхвърли Прат.

— Така ли?

— Спомена, че съм отишъл да притискам Гарланд с всичко това. Но аз не съм направил нищо подобно. Те дойдоха при мен, Хари.

Бош поклати глава. Не му повярва по простата причина, че ако двамата Гарланд наистина бяха решили да купят някое ченге, щяха да се обърнат към първоизточника на всичките си проблеми — тоест към него. Но това не бе станало и Бош беше сигурен, че сделката е организирана от Прат, потаен пред пенсия, с вероятен развод, любовница и Бог знае още колко тайни в живота си. Да, Прат беше направил предложението на Гарланд, а също и на Мори Суон.

— Кажи го на прокурора — изсумтя Бош. — Може би ще ти повярва.

Срещна погледа на Рейчъл и кимна.

— Откарай Суон с джипа. Аз ще взема детектив Прат в моята кола. Не искам да са заедно.

— Правилно — каза тя.

— Хайде, ставай — изръмжа Бош и махна на Прат да се изправи.

Прат се подчини. Лицето му бе на сантиметри от лицето на Бош.

— Първо искам да ти кажа нещо, Хари.

— Какво?

— Никой не трябваше да пострада, разбираш ли? Планът беше перфектен, всичко трябваше да е наред. Уейтс обърка нещата. Ако беше изпълнил инструкциите, всички щяха да са живи и здрави. Всички щяха да са доволни, дори ти. Щеше да приключиш със случая Жесто и да си отдъхнеш. Така беше планирано.

Бош се сдържа с цената на доста усилия. После изсумтя:

— Хубава приказка. С изключение на няколко малки подробности. Принцесата не се събужда, убиецът остава на свобода и не всички си живеят мирно и щастливо. Но ти продължавай да си я повтаряш, дано някой ден свикнеш с нея…

Сграбчи грубо Прат за ръката и го блъсна към пролуката в живия плет.

В десет сутринта в понеделник Ейбъл Прат слезе от колата си и тръгна през зелените площи на Ехо Парк към скамейката под протегнатите ръце на Дамата от езерото, на която седеше възрастен човек. На раменете и обърнатите длани на Дамата бяха кацнали пет гълъба, шести се беше разположил върху главата й, но тя не показваше никакви признаци на раздразнение.

Прат тикна вестника си в препълненото кошче за смет в краката на статуята и седна до стареца. Очите му се насочиха към спокойните води на езерото Ехо. Пръв проговори възрастният човек — беше облечен с бежов костюм, с кърпичка в джобчето, и държеше между краката си бастун.

— Едно време човек можеше да доведе тук цялото си семейство, без да се страхува, че ще го застрелят гангстери — каза той тихо.

— Това ли ви тревожи, господин Гарланд? — попита Прат. — Гангстерите? В такъв случай ще ви предложа малко информация. Този час от деня предлага най-голямо спокойствие. Не само тук, но и във всеки друг квартал на града. Повечето гангстери рядко стават от леглото преди обед. Това е причината, поради която отиваме да ги прибираме сутрин — винаги ги хващаме по бели гащи.

Гарланд одобрително кимна.

— Добре е да го знае човек. Но аз се безпокоя от друго. От вас, детектив Прат. Нашият бизнес приключи и не би трябвало изобщо да чувам името ви, още по-малко пък да ви срещам.

Прат огледа парка. Оттатък езерото имаше два реда дървени маси, на които пенсионерите играеха домино. Очите му бавно се преместиха на колите, паркирани отвъд тревната площ.

— Къде е Антъни? — попита той.

— Ще дойде. Вероятно взема предпазни мерки.

— Умно.

— Това място не ми харесва — изръмжа Гарланд. — Пълно е с грозни хора, включително такива като вас. Защо сме тук?

— Момент — обади се един глас зад тях. — Не казвай нито дума, татко.

Антъни Гарланд се беше приближил незабелязано иззад статуята. Заобиколи пейката и махна с ръка на Прат.

— Ставай!

— Какво има? — Детективът го погледна неразбиращо.

— Просто стани.

Прат се подчини. Антъни Гарланд извади от джоба си някакъв уред и започна да го движи покрай тялото му.