Майкъл Конъли - Ехо парк

— Тази машинка ще ми каже, ако случайно не си чист.

— О, добре. Винаги съм се чудел дали съм чист, или не. С тия мадами в Тихуана човек никога не знае…

Никой не се засмя. Антъни Гарланд прибра машинката, очевидно доволен от проверката. Прат понечи да седне, но той го спря.

— Чакай.

След което започна ръчна проверка — явно държеше да е сигурен сто процента.

— С плъзгаво същество като теб, детектив, човек никога не може да е спокоен — презрително изръмжа той.

Ръката му спря на кръста на Прат.

— Това ми е пистолетът — уведоми го Прат.

Гарланд продължи претърсването.

— Това ми е телефонът.

Ръката продължи надолу.

— А това са ми топките.

Гарланд невъзмутимо продължи надолу по крачолите. Най-накрая свърши и Прат получи разрешение да седне до възрастния мъж.

Антъни остана прав пред пейката, с гръб към езерото и скръстени ръце.

— Чист е.

— Добре, тогава да поговорим — каза Ти Рекс. — За какво става въпрос, детектив Прат? Мисля, че всичко беше ясно: вие не ни търсите за нищо, не ни заплашвате, не ни казвате къде да ходим и кога да го правим.

— А щяхте ли да се появите, ако не бях ви заплашил? — контрира Прат.

Двамата Гарланд замълчаха и той се усмихна победоносно.

— Приключих с изложението.

— Защо сме тук? — попита възрастният мъж. — При предишните ни контакти бях пределно ясен: не желая синът ми да бъде засегнат по никакъв начин от вашите разследвания. Защо той трябваше да дойде тук?

— Защото доста ми липсваше след малката ни разходка из гората. Ние сме свързани един с друг, нали, Антъни?

Младият Гарланд замълча и Прат усили натиска.

— Искам да кажа, че когато един човек те заведе в гората и ти покаже къде е заровен труп, двамата ставате някак близки. Но след нашата малка разходка в Бийчуд Кениън Антъни изобщо не ми се обади.

— Няма да говорите със сина ми по този начин! — отсече Ти Рекс. — Изобщо не искам да говорите с него! На вас ви беше платено, детектив Прат. Забравихте ли? За пръв и последен път ви позволявам да ме търсите и да разговаряте с мен. Ако има нужда, аз ще ви потърся, ясно?

Изрече всичко това, без изобщо да го поглежда. Очите му останаха насочени към спокойните води на езерото. Посланието беше ясно: човекът, на когото говореше, не заслужаваше никакво внимание.

— Ясно, ама нещата се промениха — каза Прат. — Ако четете вестници и гледате телевизия, би трябвало да сте наясно, че нещата горе доста се пообъркаха.

Старецът остана неподвижен, само ръцете му се увиха около излъсканата до блясък драконова глава в горния край на бастуна.

— По чия вина се объркаха? — спокойно попита той. — Вие ни уверихте, че двамата с онзи адвокат ще държите юздите на Рейнард Уейтс. Казахте, че никой няма да пострада, защото операцията ще е чиста. А в какво ни въвлякохте на практика?

Прат забави отговора си няколко секунди, после каза: — Сами се въвлякохте. Вие искахте нещо от мен и аз ви го доставих. Няма значение чия е грешката. Тя вече е станала и са нужни още пари.

Ти Рекс Гарланд поклати глава.

— Платихме ви един милион.

— Които трябваше да разделя с Мори Суон — уточни Прат.

— Не ме е грижа за разходите на вашите подизпълнители.

— Хонорарът беше уговорен при условието, че всичко протече гладко — че Уейтс поема вината за убийството на Жесто и следствието се прекратява. За съжаление се получиха усложнения и следствието продължава.

— Вече ви казах, че това не е моя грижа. Ние сключихме сделка.

Прат се приведе напред и опря лакти на коленете си.

— Сделката си е сделка, Ти Рекс — въздъхна той. — Но вие би трябвало да сте загрижен за това, което се случи след нея. Знаете ли кой ме посети в петък вечер? Хари Бош, в компанията на една агентка на ФБР. Поканиха ме на неофициална среща с господин Рик О’Шеа. Оказа се, че преди да бъде застрелян, онзи жалък негодник Уейтс признал на Бош, че не е убил Мари Жесто. И това признание автоматически поставя Бош в предишната ситуация, Антъни — да те преследва до дупка. А всички вкупом да преследват мен. За съжаление са успели да разкрият почти цялата комбинация и ме свързаха с Мори Суон. В момента им трябва някой, който да попълни белите петна. Няма как този някой да е Суон, затова притискат мен. И трябва да ви кажа, че ме притискат здраво…

Антъни Гарланд гневно изрита някакво камъче със скъпата си мокасина.

— Мамка му! Знаех си, че тая работа ще гръмне!

Баща му вдигна ръка и отсече:

— Бош и ФБР не се броят. Важното е как ще постъпи О’Шеа, но за него ние сме се погрижили. Той е купен, само че още не го знае. Сигурен съм, че когато му обясня ситуацията, ще ни играе по свирката. Иначе няма и да помирише стола на областния прокурор.