Майкъл Конъли - Ехо парк

Докато поддържаше скоростта в натовареното движение, механично се замисли за ситуацията около Прат. Вече не се съмняваше, че тъкмо той го е следил, защото джипът му отговаряше напълно на онзи от предишната вечер, а и Джейсън го беше идентифицирал като човека, представил се за контролиращ офицер. Щеше да е наивно да приеме, че Прат е вършил всичко това само за да провери дали спазва задълженията на полицай, временно отстранен от работа. Би трябвало да има друга причина, при това само една.

Следствието.

Тази догадка автоматично постави нещата по местата им. А те бяха такива, че мозъкът му пламна. От предишните им разговори беше ясно, че Прат познава Мори Суон. Отрицателното му мнение за стила на адвоката най-вероятно беше опит за прикриване на близките отношения между тях.

Освен това Прат беше наясно с факта, че Бош през цялото време бе подозирал Антъни Гарланд, просто защото периодично го беше информирал за хода на делото Жесто. Той пръв бе научил за съдебната забрана за контакти с Гарланд, издадена по настояване на адвокатите му.

И накрая, но не на последно място, Прат имаше достъп до работния дневник на следствието по случая Жесто. През по-голямата част от времето дневникът просто си лежеше върху бюрото на Бош. Можеше да се окаже, че фалшивото вписване за обаждането на Робърт Саксън е дело именно на Прат — при това много преди Оливас да изиска делото.

След още малко размисъл в тази насока Бош стигна до заключението, че целият план би могъл да е дело на Ейбъл Прат. От признанията на Рейнард Уейтс до отвеждането на оперативната група при тялото. Прат бе имал идеалната позиция, позволяваща му както да наблюдава Бош, така и да изпълнява ролята на връзка с останалите.

Което означаваше, че ако Суон е бил част от заговора, Прат не се е нуждаел нито от Оливас, нито от О’Шеа. Колкото по-малко са посветените, толкова по-добри са шансовете за успех. Достатъчно е било Суон да обясни на Уейтс, че прокурорът е зад тях, а след това да заложи фалшивите знаци за разследващия детектив — в случая Бош.

Вратът му пламна от чувство за вина. Изведнъж си даде сметка, че всичките му умозаключения най-вероятно ще се окажат погрешни. Напълно погрешни. Оливас щеше да се окаже чист — използван и манипулиран по начина, по който бяха манипулирали и самия него, а О’Шеа вероятно бе сбъркал само в политическите си машинации, опитвайки се да насочи вината в друга посока. Той бе звъннал на началството просто за да блокира обвиненията на Бош. Не защото са верни, а защото са опасни за политическата му кариера.

Обмисли новата теория още веднъж, после втори, трети път. Всичко се връзваше. Липсваше само мотив. Защо един човек с двайсет и пет годишен стаж в полицията и на прага на пенсията би рискувал с подобен заговор? Как е възможно ченгето, което четвърт век е преследвало престъпници, изведнъж да пусне на свобода един опасен убиец?

От опита си в разследването на стотици убийства Бош знаеше, че мотивът често се оказва най-неясният компонент на престъплението. Разбира се, парите могат да мотивират, проваленият брак — също. Но това са фактори, които разрушават живота на хиляди хора. И те трудно можеха да обяснят защо един човек като Ейбъл Прат е преминал границата.

Удари с длан по кормилото. Със или без мотив, той се чувстваше засрамен от себе си. Прат го беше манипулирал по перфектен начин и вероятно заради това болката беше особено силна. Този човек беше негов началник, бяха разследвали заедно, бяха се хранили на една маса, бяха си разказвали вицове. Прат вървеше към заслужена пенсия — всички в отдела бяха убедени в това. Дай Боже всекиму. Просто му беше дошло времето. Взема си заслужените пари, а след това заминава за островите и става шеф на охраната някъде, с висока заплата и много свободно време. Всички ченгета мечтаеха за подобен край на кариерата си. Една съкровена мечта.

Но Бош най-сетне прозря какво се крие зад всичко това.

— Каква гадост! — изръмжа извън себе си. — Каква отвратителна гадост!

След тридесетина минути Прат излезе от магистралата на Кауенга Пас и пое на североизток към Бърбанк. Движението беше все така оживено и Бош нямаше проблеми с проследяването. Джипът мина покрай задния изход на „Юнивърсъл“ и парадния вход на „Уорнър Брос“, след което направи няколко завоя по тесните улички и спра на Каталина в близост до Върдюго. Бош зави в първата пресечка, след което направи поредица от десни завои и отново излезе зад него. Преди това изключи осветлението и се смъкна в седалката.