Майкъл Конъли - Ехо парк

— Имаш ли клетъчен телефон? — попита Бош.

— Да.

Бош му продиктува номератора на полицията и го накара да поиска отдел „Неразкрити престъпления“. Обажданията чрез номератора не показваха номера на повикващия.

— Ако някой вдигне, поискай да говориш с Рик Джаксън. Вероятно ще ти кажат, че го няма, след което казваш благодаря и затваряш, без да оставяш съобщение.

Така и се случи. Едгар изпълни инструкциите, затвори телефона и каза:

— Обади се някой си Прат.

— Добре. Значи все още е там.

— Какво означава всичко това?

— Исках да проверя дали не си е тръгнал. Ще го направи точно в пет и ще пресече улицата, която наблюдаваме. Искам да го разгледаш добре и да ми кажеш дали той е човекът, който ти се е представил като контролиращ моето разследване.

— Той работи в отдела за контрол, така ли?

— Не, шеф ми е — отвърна Бош и за всеки случай спусна сенника пред себе си. Намираха се на трийсетина метра от зебрата, по която щеше да пресече Прат, но нямаше как да отгатне накъде ще се насочи той в момента, в който влезе в гаража. Като началник-отдел, той имаше привилегията да паркира частния си автомобил на служебния паркинг, а повечето от местата за тази цел се намираха на втория етаж. До него се стигаше по две стълбища. Ако Прат тръгнеше по рампата, със сигурност щеше да се насочи директно към тях.

Едгар започна да го разпитва за престрелката в Ехо Парк. Бош отговаряше едносрично. Никак не му се говореше на тази тема, но все пак беше измъкнал човека от работното му място и все някак трябваше да му се отблагодари. В пет и една минута Прат излезе от задния вход на центъра „Паркър“ и тръгна към рампата, покрай портала за затворническите автомобили. Излезе на Сан Педро и тръгна да я пресича заедно с още четирима старши детективи, които също се прибираха.

— Сега — промърмори Бош, прекъсвайки поредния въпрос на Едгар. — Гледай онази групичка, която пресича улицата. Кой от тях дойде да те види в службата?

Едгар внимателно огледа групата на зебрата и каза:

— Последният. Онзи, дето си слага очилата.

Бош се взря. Прат току-що беше сложил на носа си слънчеви очила марка „Рейбан“. Сърцето му се сви. Очите му проследиха Прат, който пресече улицата и пое в посока, обратна на наблюдателния им пункт. Целта му беше далечното стълбище.

— А сега какво? Ще го проследиш ли?

Прат беше казал, че има някаква работа.

— Иска ми се, но няма как. Нали трябва да те върна на работа.

— Не си прави труда, човече. Ще се върна пеша. При това движение със сигурност ще е по-бързо.

Едгар отвори вратата и се обърна да го погледне.

— Не знам какво си намислил, Хари, но въпреки това ти желая късмет. Надявам се да откриеш това, което търсиш.

— Благодаря, Джейсън. Надявам се, че пак ще се видим.

Бош го изчака да се отдалечи, включи на заден и излезе от гаража. Пое по Сан Педро към Темпъл, предполагаше, че Прат ще използва този път, за да стигне до магистралата, независимо дали се прибира у дома, или отива някъде другаде.

Спря на забранено близо до пресечката. Оттук имаше отлична гледка към изхода на полицейския гараж.

След минута от изхода се появи сребрист джип и пое към Темпъл. Беше от особено модерния напоследък модел „Командер“ с ръбести ретроформи. Зад кормилото беше Прат. Бош го позна веднага — беше тайнственият сребрист джип, който беше дебнал в близост до дома му.

Наведе се към кормилото, докато джипът се плъзгаше покрай него. Когато се надигна, Прат го беше подминал и чакаше за десен завой на светофара на Лос Анджелис Стрийт. Бош го изчака да завие и тръгна след него.

Скоро се озоваха на задръстената магистрала 101. Бош трябваше да прояви доста умения, за да се мушне в лентата зад джипа на безопасното разстояние от пет-шест коли. Имаше късмет, че на антената на Прат беше закачена бяла топчица с уста и мустачки — една от последните промоции на някаква верига за бързо хранене. Тя беше отличен ориентир и Бош охотно се възползва от него, за да се държи на необходимата дистанция. Седеше зад волана на една „Краун-Виктория“ без отличителни знаци, но все едно на покрива й светеше ярък неонов надпис „ПОЛИЦИЯ“.

Бавно, но сигурно Прат си пробиваше път напред, в северна посока, следван на разстояние от Бош. Когато магистралата навлезе в Ехо Парк, детективът хвърли поглед към Фигероа Лейн. Там шоуто продължаваше с пълна сила. Хора и коли бяха задръстили тясната алея, а над тях боботеха два медийни хеликоптера. Запита се дали ще му вдигнат колата, или по-късно ще получи възможност да си я прибере.