Майкъл Конъли - Ехо парк

Имаше и едно съобщение от Джери Едгар. Бош си спомни, че малко преди престрелката в Ехо Парк бившият му партньор го беше потърсил на мобилния. Под номера на Едгар беше изписано Важно!, а часът на обаждането сочеше, че е било направено малко преди стрелбата. Следователно Едгар не беше позвънил да го поздрави за успешното ликвидиране на престъпника, а по-скоро беше научил за срещата с братовчед му и искаше да си побъбрят на тази тема. Но в момента никак не му беше до празни приказки.

Останалите съобщения изобщо не предизвикаха интереса му. Той ги събра и ги тикна в едно от чекмеджетата. После, поради липса на друга работа, се зае да подрежда пръснатите по бюрото документи. Запита се дали не е време да звънне на криминалистите и да си поиска колата и телефона, останали горе, в Ехо Парк.

— Току-що научих.

Бош вдигна глава. Ейбъл Прат стоеше на прага и го наблюдаваше. Беше по риза, с разхлабена вратовръзка.

— Какво?

— От ОУО ми съобщиха, че продължаваш да си на разположение. Длъжен съм да те изпратя у дома.

— Нищо ново — промърмори Бош. — Нали виждаш, че си тръгвам?

Прат замълча, може би се опитваше да открие скрития смисъл в думите му.

— Наред ли е всичко, Хари?

— Нищо не е наред. Схемата е задействана. А когато схемата е задействана, нищо не е наред.

— За какво говориш? Нима ще се опитат да покрият Оливас и О’Шеа?

— Май не трябва да обсъждам с теб този въпрос, шефе. — Бош го погледна право в очите. — Това може да те постави на течение. А ти не обичаш да си на течение, нали?

— Значи намеренията им са сериозни, така ли?

Бош се поколеба, после кимна.

— Сериозни са. Готови са да ми резнат крилцата в случай, че не им играя по свирката.

Спря дотук, тъй като наистина не желаеше да води подобни разговори с началника си. Началниците задължително са лоялни и в двете посоки на служебната йерархия. Нямаше никакво значение, че Прат съвсем скоро излизаше в пенсия — той беше длъжен да играе по правилата до последния съдийски сигнал.

— Телефонът ми остана там, като веществено доказателство — каза Бош. — Отбих се да завъртя един телефон и веднага си тръгвам.

— Тъкмо за твоя телефон става въпрос — каза Прат. — Цял куп народ се обади да предупреди, че не отговаряш.

— Криминалистите не ми позволиха да си го взема. Също и колата ми. Какво искаха?

— Вероятно да те черпят по едно в „Нейтс“. Повечето със сигурност са още там.

„Нейтс“ беше бар в една от пресечките на булевард „Холивуд“ и макар и да нямаше славата на полицейска кръчма, приютяваше доста ченгета след работа. Фактът, че са постоянна клиентела, се потвърждаваше от парчето „Аз се бих със закона“ на групата „Клаш“, което вече двайсет години се въртеше на джукбокса. Бош беше сигурен, че именно с него ще го посрещнат в „Нейтс“, макар че в случая то щеше да прозвучи по-скоро като псалм в памет на Робърт Фоксуърт… или Рейнард Уейтс. „Аз се бих със закона, но законът победи“… Рефренът звънна в ушите му с невероятна яснота.

— Ти ще ходиш ли? — попита Бош.

— Може би, но по-късно. Имам да свърша малко работа.

Бош кимна, помълча малко и добави:

— Май ще го пропусна. Нещо не съм в настроение…

— Както искаш. Момчетата ще те разберат.

Бош вдигна слушалката, но Прат остана на вратата. Бош набра Джери Едгар, просто за да потвърди лъжата, свързана с намерението му да проведе някакъв разговор. Опрял рамо на касата, Прат мълчаливо оглеждаше помещението. Очевидно беше твърдо решен да го разкара оттук. Май бе получил нареждания не от Рандолф, а от доста по-високо място.

Едгар вдигна.

— Здрасти, ти ли си ме търсил? — попита Бош.

— Точно така, човече.

— Бях малко зает.

— Чух. Добра работа си свършил, партньоре. Как си?

— Нищо ми няма. За какво си ме търсил?

— За нещо, което бих искал да знаеш. Но това вече май няма значение.

— Хайде, казвай — нетърпеливо го подкани Бош.

— Обади се братовчед ми Джейсън от Водното. Каза, че днес сте се видели.

— Да. Добро момче, много ни помогна.

— Не те потърсих да проверя как се е държал с теб. Той искаше да ти съобщи нещо, но ти не си му оставил нито картичка, нито служебен телефон. Пет минути след като сте си тръгнали, се появило още едно ченге: питало на рецепцията за човека, който е оказал съдействие на полицията.

Бош си приведе напред, внезапно заинтригуван от думите на бившия си партньор.

— Ченгето му показало значката си и обяснило, че наблюдава следствието ти. Поискало да узнае какво точно търсите там. Джейсън го качил горе и го завел при прозореца, от който сте осъществявали наблюдението си. Останали там достатъчно дълго, за да ви видят как влизате в гаража.