Майкъл Конъли - Град от кости

— Хубаво — каза Бош, въпреки че не му беше ясна ползата от всичко това.

— Какво носиш? — попита Едгар.

— Скейтборда. Джеспър откри нещо. — Разказа на партньора си за изрязаните година и инициали и му ги показа. — Ще трябва да отделим още внимание на Трент. Да се върнем към твоята теория, че се е преместил в квартала, защото е закопал там детето.

— Господи, Хари, аз го казах почти на майтап.

— Вече не е майтап. Ще трябва да се върнем в биографията на Трент поне до хиляда деветстотин и осемдесета.

— И междувременно ще ни връчат следващия случай. Чудничко.

— По радиото казаха, че в събота и неделя очакват да вали. Ако сме късметлии, хората ще си стоят по къщите и ще кротуват.

— Хари, повечето убийства стават по къщите.

Бош забеляза лейтенант Билетс — правеше му знаци да отиде в кабинета й. Беше забравил, че Едгар го беше предупредил, че тя го търси. Той посочи двамата с пръст в ням въпрос и в отговор Билетс посочи само него.

— Отивам на разговор.

— Късмет, партньоре — пожела му Едгар.

— Ако все още сме партньори.

Мина през залата и влезе в кабинета на лейтенанта. Тя заговори, без да го гледа:

— Хари, получил си известие от 0–3. Трябва да се свържеш с лейтенант Боленбах. Това е заповед.

— Попита ли къде ме местят?

— Не, Хари. Достатъчно съм ядосана от преместването ти. Страхувах се, че може да се хванем за гушите, а той няма нищо общо — просто съобщава новината.

— Ядосана си. — Бош се усмихна.

— Не искам да те загубя. Особено заради скапаната сръдня на някой си от голямото добрутро.

— Благодаря, лейтенант. Защо не му звъннеш сега, на говорител? Да приключим по-бързо.

Сега тя вече го погледна.

— Сигурен ли си? Мога да отида да си взема кафе и да те оставя сам.

— Няма проблем. Давай, обаждай се.

Тя включи телефона на говорител и набра номера на Боленбах. Той отговори веднага.

— Лейтенант, обажда се лейтенант Билето. При мен е детектив Бош.

— Благодаря, лейтенант. Момент да намеря заповедта. — Чу се шумолене на хартия. — Детектив Хай… Хероним… как се…

— Йероним — каза Бош. — Римува се с „аноним“.

— Така да е. Детектив Йероним Бош, заповядано е да се явите в отдел „кражби и убийства“ в нула осем нула нула часа на петнадесети януари. Това е всичко. Заповедта ясна ли ви е?

Бош беше удивен. ОКУ означаваше повишение. Преместването от ОКУ в Холивуд преди повече от десет години беше наказание. На лицето на Билетс също бяха изписани изненада и подозрение.

— ОКУ ли казахте?

— Да, детектив. Отдел „Кражби и убийства“. Ясна ли е заповедта?

— Какво е назначението ми?

— Току-що ви го прочетох. Явявате се на…

— Имам предвид, какво ще правя в ОКУ? Какъв е постът ми?

— Ще го научите от старшия си офицер на петнадесети сутринта. Това е всичко, което имам за вас, детектив Бош. Знаете вече заповедта. Приятни събота и неделя. — Той затвори и от говорителя се чу звукът на централата.

Бош погледна Билетс.

— Какво мислиш? Да не е шега?

— И да е, е добра. Честито.

— Но преди три дни Ървинг ми каза да напускам. В следващия момент се обръща на сто и осемдесет градуса и ме праща в центъра.

— Сигурно иска да те наблюдава по-отблизо. Не напразно наричат Паркър Сентър „Стъклената къща“. Бъди внимателен. От друга страна, и двамата знаем, че мястото ти е там. Изобщо не трябваше да те махат. Може би кръгът просто се затваря. Каквото и да е, ще ни липсваш. Ще ми липсваш. Вършиш добра работа.

Бош кимна в знак на благодарност, после се усмихна.

— Няма да повярваш, особено в светлината на току-що случилото се, но ние се връщаме към Трент. Дъската за скейтборд. В „експертизи“ намериха връзка с момчето.

Билетс отметна глава назад и се засмя.

— Когато Ървинг научи, определено ще замени ОКУ с управлението в Саутист. — Ставаше дума за района с най-много организирана престъпност на глава от населението в града, в най-отдалечената му част. Чиста проба форма на патрулна терапия.

— Не се съмнявам — каза Бош.

Билетс го попита как смята да процедира по-нататък по разследването и внимателно изслуша плана за практическото възстановяване на пълния жизнен път на Трент.

— Виж — каза тя накрая. — Ще ви махна от смените. Няма смисъл да ви се дава нов случай, след като ви разделят. Давам ви разрешение и за извънредна работа през уикенда. Хващайте се здраво с Трент и ми докладвайте. Имаш на разположение четири дни, Хари. Не оставяй нищо недовършено, когато си тръгнеш.

Бош кимна и излезе от кабинета. Мина мълчаливо залата, под погледите на всички, и седна на мястото си.