Майкъл Конъли - Град от кости

— Е? — прошепна Едгар след малко. — Какво те сполетя?

— ОКУ.

— „Кражби и убийства“?! — Изкрещя го така, че нямаше нужда да се пускат никакви слухове. Бош усети, че се изчервява. — Господи, първо Киз, а сега и ти! Аз какво съм бе, недоносче ли?

От уредбата се носеха звуците на „К В1ие“ [???]. С бутилка бира в ръка, затворил очи, Бош се беше отпуснал на люлеещия стол. Краят на един объркан ден в края на една объркана седмица. Искаше да се остави на музиката да го прочисти. Сигурен беше, че е събрал всички парчета от загадката и оставаше само да ги подреди правилно и да се освободи от ненужното, което му пречеше да види цялостната картина.

С Едгар бяха работили до седем. Решиха да си тръгнат по-рано, защото партньорът му не можеше да се съсредоточи. Новината за преместването на Бош му се беше отразила по-силно, отколкото на самия Бош. Едгар приемаше прекалено лично, че и той не е избран за „Кражби и убийства“, и никакви обяснения от страна на Бош, че това е истинско гнездо на змии, не бяха в състояние да го успокоят. Накрая Бош се отказа от опитите си да му го налее в главата и го изпрати вкъщи със заръка да пийне едно и да си легне рано. През уикенда ги чакаше работа по събирането на информация за Трент.

Сега Бош беше този, който си пийваше и постепенно заспиваше в стола. Чувстваше се на прага на нов период в живота си. Период на повече опасности, по-високи залози, носещи по-голямо удовлетворение. Усещането го накара да се усмихне.

Почти подскочи от звъна на телефона. Изключи уредбата и отиде в кухнята. Когато вдигна слушалката, женски глас му каза да изчака да говори със заместник-шеф Ървинг. След дълга пауза от другата страна се чу:

— Детектив Бош?

— Да?

— Получихте ли заповедта си за прехвърляне?

— Получих я.

— Хубаво. Исках да знаете, че аз взех решението да ви върна в отдел „Кражби и убийства“.

— Каква е причината, шефе?

— След последния ни разговор реших да ви дам още един шанс. Това назначение е шансът. В новото ви положение ще мога да наблюдавам действията ви съвсем отблизо.

— Какво ще бъде положението ми?

— Не ви ли съобщиха?

— Казаха ми само да се явя в ОКУ на петнайсети януари.

Мълчанието от другата страна го накара да се замисли дали всъщност не са му приготвили най-гадното назначение в рамките на най-доброто място, където би могъл да бъде преместен. Най-накрая Ървинг проговори отново:

— Връщате се на предишната си длъжност. Специална група по убийствата. Днес се освободи място там, след като детектив Торнтън предаде значката си.

— Ще работя с Киз Райдър?

— Това ще реши лейтенант Енрикес. Но понастоящем детектив Райдър е без партньор, а вие двамата имате установени работни взаимоотношения.

Сам в тъмната кухня, Бош се стараеше да не издава обзелите го емоции.

Сякаш доловил чувствата му, Ървинг добави:

— Детектив, може да се изживявате като света вода ненапита, след като сте газили в ямата с лайната. Обаче не си го и помисляйте. Не си правете предположения. Не правете грешки. Ако сгрешите, аз първи ще науча. Ясен ли съм?

— По-ясно няма накъде.

Ървинг затвори без повече разяснения. Бош остана в мрака, притиснал слушалката до ухото си, докато не го стресна пискливият тон на централата. Затвори и се върна в дневната. Помисли си да се обади на Киз, но реши да изчака. Почувства нещо твърдо да го подпира в бедрото, когато седна на люлеещия стол. Знаеше, че не е пистолетът, защото го беше свалил. Бръкна в джоба си и извади касетофона.

Включи го и чу размяната си на реплики с репортерката пред къщата на Трент във вечерта на самоубийството му. Връхлетя го чувство на вина за това, което може би трябваше да направи тогава, за да я възпре.

На мястото, където се чуваше затръшването на вратата на колата му, Бош спря касетата и я върна в началото на записа, — сети се, че все още не е прослушал целия разпит на Трент, защото през по-голямата му част се разхождаше из къщата и оглеждаше. Реши да го направи сега. Щеше да му послужи като отправна точка за работата през уикенда.

Докато слушаше, се опита да анализира думи и изречения в опит да надуши потенциален убиец. През цялото време му се налагаше да се бори с инстинкта си, който убедително му говореше, че отчаяните протести на Трент са на невинен човек. А това беше в противоречие с наскоро наученото. Дъската за скейтборд, намерена в гаража на Трент, носеше инициалите на момчето и годината на убийството. Твърда опорна точка в хипотезата за убиеца.