Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Вземи това. — Подаде му предупредително устройство за радиация, свали го от колана си. — И не забравяй, скоро ще пристигне отрядът за радиационна защита. Не поемай никакви рискове. Ако това нещо се задейства, бягай. Сериозно. Просто бягаш .

— Ясно.

Бош го пъхна в джоба си. Двамата с охранителя бързо закрачиха по коридора и се спуснаха по стълбището в мазето. Там поеха по друг коридор, който сякаш стигаше чак до отсрещния край на сградата.

В инсинераторното помещение нямаше никого. На пода имаше кофа, капакът й беше запечатан с широка лепенка с надпис: „Внимание: опасни отпадъци“.

Хари извади връзката си с ключове, на която носеше джобно ножче, приклекна до кофата и разряза лепенката. С крайчеца на окото си забеляза, че охранителят се отдръпва.

— Може би е по-добре да изчакате навън — предложи Бош. — Няма нужда и двамата да…

Чу, че вратата зад него се затваря, още преди да довърши изречението.

Отново погледна кофата, пое си дъх и вдигна капака. Дрехите на Дигоберто Гонзалвес бяха хвърлени небрежно вътре.

Измъкна от джоба си устройството, което му беше дала Уолинг, и го размаха над кофата като вълшебна пръчица. Нищо не се задейства. Той се пое дъх. После с плавно движение, сякаш изхвърляше домашния си кош за хартии, преобърна кофата и изсипа съдържанието й на бетонния под. Бутна кофата настрани и отново описа кръг с устройството над дрехите. Пак не чу сигнал.

Дрехите на Гонзалвес бяха разрязани с ножици. Имаше мръсни дънки, работна риза, тениска, бельо и чорапи. Връзките на работните обувки също бяха разрязани. Имаше и малък портфейл от черна кожа.

Бош започна с дрехите. В джоба на ризата откри химикалка и уред за измерване на налягане в автомобилни гуми. От единия заден джоб на дънките се подаваха работни ръкавици. От левия преден джоб извади връзка ключове и мобифон. Това го накара да се замисли за изгарянията от дясната страна на мъжа. Ала в предния десен джоб на дънките нямате цезий . Джобът беше празен .

Остави телефона и ключовете до портфейла и ги разгледа. На един ключ имаше лого на тойота. Това означаваше, че сега и колата се превръща в част от уравнението. Отвори мобифона и се опита да намери дневника на повикванията, ала не успя. Остави го настрани и отвори портфейла.

Нямаше почти нищо. Шофьорската книжка с името и снимката на Дигоберто Гонзалвес беше издадена в Мексико. Човекът беше от Оаксака. В едно от джобчетата откри снимки на жена и три деца — предположи, че са направени в Мексико. Нямаше зелена карта или документ за гражданство, както и кредитни карти, а в отделението за банкноти бяха пъхнати само шест долара и няколко квитанции от заложни къщи в Долината.

Остави портфейла до телефона, изправи се и извади своя мобифон. Скролна контактите и стигна до номера на Уолинг.

Тя вдигна незабавно.

— Претърсих дрехите. Няма цезий. Отговор не последва.

— Рейчъл, чу ли…

— Да, чух. Просто ми се иска да беше намерил, Хари. Просто ми се иска цялата тая история да приключи.

— И на мен. Провери ли името?

— Кое име?

— На Гонзалвес. Нали се обади да го провериш?

— А, да. Не, няма нищо. Абсолютно нищо, даже шофьорска книжка. Предполагам, че е измислено.

— Намерих мексиканска шофьорска книжка. Според мен нашият човек е нелегален.

Уолинг се замисли.

— Е, смята се, че Насър и Ел Файед са влезли през мексиканската граница. Може пък това да е връзката. Може да работи за тях.

— Не знам, Рейчъл. Тук има работно облекло. Работни обувки. Струва ми се, че Гонзалвес е…

— Трябва да затварям, Хари. Хората ми пристигнаха.

— Добре. Идвам и аз.

Бош пъхна мобифона в джоба си, после събра дрехите и обувките и ги сложи в кофата. Най-отгоре постави портфейла, ключовете и мобилния телефон и взе кофата. По дългия път до стълбището отново извади джиесема си и се обади в градската телефонна централа. Помоли телефонистката да потърси данните за повикването на линейката, с която бяха докарали мексиканеца в „Куин ъв Ейнджълс“. Включиха го на изчакване.

Чу гласа на телефонистката едва след като изкачи стъпалата и стигна до спешното отделение.

— Повикването, за което питате, е постъпило в десет и пет от телефон, регистриран на „Изи Принт“, Кауенга Булевард номер деветстотин и трийсет. Съобщили са за човек на паркинга. Отзовала се е линейка от пожарната, петдесет и четвърти участък. Стигнала е за шест минути и деветнайсет секунди. Нещо друго?

— Кое е най-близкото кръстовище до мястото?