Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

— Добре де, кой е тоя Моби?

— Има един сирийски терорист, Момар Азим Насър. Предполага се, че е в страната. Прякорът му е Моби.

— Сигурни ли сте, че наистина е чула това име?

— Да. Тя ни го даде. И сега аз го давам на теб. Къде е свидетелят!

— Потрай малко. Веднъж вече ме излъга. Бош извади мобифона си и понечи да се обади на партньора си, но си спомни, че Ферас най-вероятно още е на местопрестъплението при Силвър Лейк и няма да е в състояние да му помогне. Така че набра Киз Райдър.

Тя отговори незабавно. Номерът на Бош се беше изписал на дисплея й.

— Здрасти, Хари. Днес си нещо много активен.

— Началникът ли ти каза?

— Имам си осведомители. Какво става?

Детективът заговори, без да откъсва поглед от Уолинг, чиито очи бяха потъмнели от гняв.

— Просто искам услуга като от бивша партньорка. Още ли си носиш лаптопа на работа?

— Разбира се. За каква услуга става въпрос?

— Можеш ли да отвориш архива на „Ню Йорк Таймс“ от компютъра?

— Да.

— Добре. Имам едно име. Искам да го провериш и да видиш дали се среща в някой репортаж.

— Чакай. Трябва да вляза в мрежата.

Изтекоха няколко секунди. Мобифонът му запиука — търсеше го някой друг. Бош обаче не прекъсна връзката с Райдър и след малко чу гласа й.

— Дай името.

Той затисна телефона с длан и помоли Уолинг отново да му каже пълното име на сирийския терорист. След това го повтори на Киз и зачака.

— Да, много резултати — потвърди тя. — Най-старите датират отпреди осем години.

— Прегледай ги и виж за какво става въпрос.

И зачака.

— Хмм, само неща от Близкия изток. Заподозрян е в извършване на множество похищения, атентати и прочее. Според федерални източници е свързан с Ал Кайда.

— Какво пише в най-новия материал?

— Чакай да видя. Взривяване на автобус в Бейрут. Загинали са шестнайсет души. Това е от трети януари две хиляди и четвърта. Оттогава няма нищо.

— Споменават ли се някакви прякори или псевдоними?

— Хмм… не. Не намирам нищо.

— Добре, благодаря. Чао засега.

— Чакай малко, Хари!

— Какво има?

— Внимавай, моля те. В това следствие навлизаш в напълно непозната за теб територия.

— Знам. Чао.

Прекъсна връзката и погледна Рейчъл.

— В „Ню Йорк Таймс“ не се споменава, че тоя тип е в страната.

— Защото никой не знае за това. И тъкмо затова можем да се доверим на сведението на Алиша Кент.

— Какво искаш да кажеш? Вярвате й, че той е в страната, само защото е чула дума, която може да не е никакво име, така ли?

Уолинг скръсти ръце. Явно губеше търпение.

— Не, Хари, на нас ни е известно, че той е в страната. Имаме негов видеозапис от миналия август, когато напуска лосанджелиското пристанище. Просто не стигнахме навреме там, за да го арестуваме. Смятаме, че е бил с друг арабин от Ал Кайда, Мохамед ел Файед. Някак си са успели да се промъкнат в страната — по дяволите, границата е като сито — и кой знае какво са планирали.

— Те ли са взели цезия според вас?

— Не ни е известно. Но данните за Ел Файед сочат, че той пуши турски цигари без филтър и…

— Пепелта върху тоалетното казанче.

— Точно така. Пепелта още е за анализ, но залозите в Тактическо са осем към едно, че цигарата ще се окаже турска.

Бош също кимна и изведнъж се почувства глупаво, че е направил всички тези ходове, че е крил информация.

— Настанихме свидетеля в хотел „Марк Твен“ на Уилкокс. В стая триста и три, под името Стивън Кинг.

— Хитро.

— Ъъъ, Рейчъл?

— Да?

— Той ни каза, че чул убиецът да призовава Аллах, преди да дръпне спусъка.

Докато отново отваряше мобифона си, тя се взря в него оценяващо. Натисна само един бутон и докато чакаше връзка, каза:

— Моли се да стигнем до тия хора, преди…

Спря, понеже отсреща й отговориха, и съобщи информацията, без изобщо да се представи.

— „Марк Твен“, на Уилкокс. Стая триста и три. Идете да го вземете.

Затвори и погледна Бош. В очите й се четеше разочарование и презрение. Каза само:

— Трябва да тръгвам. На твое място бих заобикаляла отдалеч летищата, метрото и моловете, докато не открием цезия.

И наистина се обърна и го остави сам. Хари гледаше гърба й. Мобифонът му отново иззвъня и той отговори, без да откъсва очи от нея. Обаждаше се Джо Фелтън от Съдебна медицина.

— От сума ти време се опитвам да се свържа с теб, Хари.

— Какво има, Джо?

— Току-що минахме през „Куин ъв Ейнджълс“ да вземем един труп — някакъв гангстер, на когото спрели командното дишане, след като бил ранен в престрелка днес в Холивуд.