Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Придърпа единия стол и го възседна с лице към вратата, готов да чака колкото се налага. Извади мобифона си и го отвори. Знаеше, че ако го наблюдават, няма да допуснат да се обади и да съобщи за случилото се — можеше да се окаже унизително за Бюрото. Само че нямаше сигнал. Е, човек можеше да разчита на феберейците за тия неща. Те мислеха за всичко.

Изтекоха безкрайни двайсет минути. Накрая вратата се отвори и влезе Рейчъл Уолинг. Затвори, седна срещу него и тихо каза:

— Извинявай, Хари, бях в Тактическото.

— Мама му стара, Рейчъл. Почнали сте вече да задържате и ченгета, така ли?

На лицето й се изписа изненада.

— Какви ги говориш?

— „Какви ги говориш?“ — подигравателно повтори Бош. — Партньорът ти ме заключи в тая стая.

— Когато влязох, не беше заключено.

Той махна с ръка.

— Зарежи. Нямам време за игрички. Какво става с разследването?

Тя сви устни, сякаш обмисляше как да му отговори.

— Става това, че ти и твоето управление действате като крадци в бижутериен магазин, разбивате всяка попаднала ви витрина. Не отличавате стъклото от диамантите.

— Значи знаеш за Рамин Самир.

— Кой не знае? Вече го даваха по новините. Какво стана?

— Тотално прецакване, това стана. Бяха ни направили инсценировка. Всъщност бяха направили инсценировка на СВС.

— И аз така реших.

Хари се наведе напред.

— Но това означава нещо, Рейчъл. Хората, които са пратили СВС срещу Самир, са знаели кой е той и че е лесна мишена. Оставили са колата на Кент точно пред дома му, защото са били наясно как ще реагираме.

— Възможно е също да са искали да отмъстят на Самир.

— Какво имаш предвид?

— През всички тия години той излизаше по Си Ен Ен и раздухваше пожара. Може да са смятали, че вреди на каузата им, защото дава лице на врага и така възпламенява гнева на американците, затвърдява решимостта им.

Бош не разбираше.

— Според мен възбуждането на духовете е един от техните методи. Мислех, че харесват тоя човек.

— Възможно е. Трудно е да се каже.

Бош не беше сигурен накъде клони Уолинг. Ала когато тя се наведе към него, изведнъж видя, че е разярена.

— А сега да поговорим за теб и за това, че тотално прецакваш нещата още отпреди да намерят крайслера.

— Какви ги дрънкаш? Опитвам се да разкрия убийство. Това ми е…

— Да, опитваш се да разкриеш убийство с цената на това, че излагаш на опасност целия град с това дребнаво, егоистично и самодоволно настояване…

— Стига, Рейчъл! Да не мислиш, че нямам представа какви са рисковете?

Тя поклати глава.

— Явно не, щом криеш от нас ключов свидетел. Не виждаш ли какво правиш? Нямаш представа накъде отива следствието, защото си зает да криеш свидетели и да обезвреждаш с коварство федерални агенти.

Хари се облегна на стола, видимо изненадан.

— Така ли каза Максуел? Че съм го обезвредил с коварство?

— Няма значение какво е казал. Ние се опитваме да овладеем една потенциално катастрофална ситуация и не разбирам защо постъпваш по тоя начин.

— Съвсем логично е — отвърна Бош. — Когато изтикваш някой от собственото му следствие, естествено няма да знаеш какво възнамерява да прави той.

Уолинг протегна длани напред, сякаш за да спре връхлитащ влак.

— Добре, дай веднага да приключим с това. Казвай, Хари. Какъв е проблемът?

Той се втренчи в нея, после вдигна очи към тавана. Проучи горните ъгли на стаята и отново сведе поглед към агентката.

— Искаш да поговорим? Дай да се поразходим навън и да си поприказваме.

Рейчъл не се поколеба.

— Добре. Да се поразходим. И после ще ми дадеш Митфорд.

Изправи се и се обърна към вратата. Бош я забеляза как крадешком поглежда към решетката на климатичната инсталация високо на задната стена и това потвърди предположението му, че ги наблюдават.

Уолинг отвори незаключената врата. В коридора чакаха Бренър и още един агент.

— Отиваме да се поразходим — каза тя. — Сами.

— Приятно прекарване — отвърна партньорът й. — Ние пък ще останем тук, ще се мъчим да открием цезия и може би да спасим някой и друг човешки живот.

Уолинг и Бош не отговориха. Тя го поведе по коридора. Вече бяха пред вратата на асансьора, когато Хари чу зад себе си нечий глас.

— Ей, приятел!

Обърна се и в същия миг агент Максуел го блъсна с рамо в гърдите и го притисна в стената.

— Тоя път май нещо те превъзхождаме, а, Бош!

— Стига! — извика Рейчъл. — Клиф, престани!

Максуел пусна Бош и заотстъпва, но викна:

— Разкарай се от моята сграда, копеле! Разкарай се и да не си стъпил тук повече!