Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Бош си спомни за случая — беше го споменал Джери Едгар.

— И какво?

Знаеше, че патологът не му се обажда, за да му губи времето. Имаше си причина.

— Та сега сме тук и като дойдох в общата стая да се заредя с малко кофеин, чух двама санитари да си приказват за някакъв тип, когото преди малко закарали в спешното. Диагнозата била ОЛБ и това просто ме накара да се запитам дали не е свързано с убийството на площадката. Нали разбираш — все пак жертвата носеше дозиметрични пръстени за радиация.

Сърцето на Бош прескочи един удар.

— Какво е ОЛБ, Джо?

— Остра лъчева болест. Санитарите казаха, че не знаят какво е станало. Бил обгорен и одрайфал линейката. Закарали го в спешното и дежурният казал, че е силно облъчен, Хари. Сега санитарите чакат да видят дали и те не са се облъчили. Бош забърза след Рейчъл Уолинг.

— Къде са го открили?

— Не ги попитах, но предполагам, че някъде в Холивуд, щом са го докарали тук.

Бош почти затича.

— Джо, след като затвориш, намери някой от охраната на болницата и го остави на пост при този човек. Идвам веднага.

Затвори телефона и вече наистина затича след Рейчъл.

По законите на физиката на уличното движение — че всяко действие си има равно на него противодействие — лентите в северна посока пред Хари Бош бяха свободни. Естествено помагаха му сирената и проблясващите лампи, които караха малкото коли пред тях бързо да отбиват встрани. Детективът добре знаеше и закона за приложената сила и вдигаше над сто и четирийсет със старата „Краун Виктория“.

— Все пак къде отиваме?! — надвика воя на сирената Рейчъл Уолинг.

— Казах ти. Водя те при цезия.

— Какво означава това?

— Означава, че в спешното отделение на „Куин ъв Ейнджълс“ току-що са докарали човек с остра лъчева болест. Ще стигнем там след четири минути.

— По дяволите! Защо не ми каза?

Истината беше, че Хари искаше да си осигури преднина, ала нямаше намерение да й го признае. Уолинг отвори мобилния си телефон и набра някакъв номер. После протегна ръка към покрива на колата и изключи сирената.

— Какво правиш?! — векна Бош. — Аз трябва да…

— Аз пък трябва да се обадя!

Хари отпусна крак от газта и за всеки случай намали на сто и десет. След миг Рейчъл се свърза и почна властно да дава нареждания. Бош се надяваше да говори с Бренър, а не с Максуел.

— Отклони групата от „Марк Твен“ към „Куин ъв Ейнджълс“. Вдигни по тревога отряда за радиационна защита и прати там и него. Както и помощни звена и експерти от министерството на околната среда. Имаме случай на облъчване, който може да ни отведе при липсващия материал. Действай и след като го направиш, ми се обади. Ще съм в болницата след три минути.

И затвори. Бош отново включи сирената и изкрещя:

— Казах четири минути!

— Ами тогава се опитай да ме смаеш!

Хари пак настъпи газта, въпреки че не се налагаше. Беше убеден, че ще са първи в болницата, но пък винаги се възползваше, когато му се откриваше възможност законно да вдигне сто и четирийсет. Малцина в този град можеха да се похвалят с такова постижение денем.

— Коя е жертвата? — попита Рейчъл.

— Нямам представа.

Замълчаха. Бош се съсредоточи върху пътя. И върху мислите си. Смущаваха го наистина много неща. Скоро щеше да се наложи да ги сподели.

— Според теб как са го избрали? — попита той.

— Моля? — сепна се Уолинг, откъсната от собствените си разсъждения.

— Моби и Ел Файед. Как са се насочили към Стенли Кент?

— Не знам. Ако човекът в болницата се окаже някой от тях, ще го попитаме.

Хари замълча за секунда, после зададе нов въпрос.

— Не те ли смущава, че всичко идва от оная къща?

— Какво имаш предвид?

— Револверът, фотоапаратът, компютърът, който са използвали — всичко е оттам. Всичко. В килера има кола в еднолитрови бутилки и са завързали Алиша Кент с вързалки, които тя използва за розите си в задния двор. Това не те ли смущава? Дошли са само с един нож и ски маски. Това изобщо ли не те смущава?

— Не забравяй, тия хора са находчиви. На това ги учат в лагерите. Ел Файед е подготвен в лагер на Ал Кайда в Афганистан. Той на свой ред е обучил Насър. Импровизират с всичко налично. Всичко зависи от гледната точка. По-важна от средствата, с които разполагат, е тяхната безпощадност — надявам се, че го разбираш.

Бош понечи да отговори отрицателно, но вече бяха стигнали до входа за линейки на „Куин ъв Ейнджълс“.

Фелтън — чакаше ги в препълненото спешно отделение — ги поведе навътре. Пред едно оградено със завеси легло стоеше охранител от частна фирма. Хари му показа служебната си карта, почти без да го поглежда дръпна завесата и пристъпи към леглото.