Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

След малко телефонистката го информира, че пряката е Ланкършъм Булевард. Бош й благодари и затвори.

Мястото, където беше припаднал Гонзалвес, се намираше недалеч от площадката на Мълхоланд. Детективът разбираше, че почти всички точки, свързани до този момент със случая — от мястото на убийството до къщите на жертвата и Рамин Самир, а сега и Кауенга Булевард деветстотин и трийсет — са разположени в непосредствена близост. Разследванията на убийства в Лос Анджелис обикновено го принуждаваха да изминава огромни разстояния до най-различни краища на града. Този път обаче нямаше обикаляне.

Огледа се. Забеляза, че всички хора, които преди малко се тълпяха в чакалнята, са изчезнали. Бяха ги евакуирали и сега из отделението се движеха агенти в защитно облекло и с гайгерови броячи. Видя Рейчъл Уолинг до сестринския пункт, отиде при нея и вдигна кофата.

— Тук са вещите на Гонзалвес.

Агентката повика един от мъжете в защитна екипировка да вземе кофата.

— Има мобифон — каза Хари. — Може би ще успеят да измъкнат нещо от него.

— Надявам се.

— Как е жертвата?

— Жертвата ли?

— Независимо дали е замесен в тая история, той е жертва.

— Щом така смяташ. Все още е в безсъзнание. Не знам дали изобщо ще имаме възможност да разговаряме с него.

— Тогава аз ще тръгвам.

— Какво? Къде? Идвам с теб.

— Нали щеше да ръководиш командния пункт?

— Оставих го на друг. Щом няма цезий, нямам повече работа тук. Ще дойда с теб. Чакай само да съобщя, че отивам да проверявам следа.

Бош се поколеба. Ала дълбоко в себе си знаеше, че иска Рейчъл да е с него.

— Ще те чакам в колата.

— Къде отиваме?

— Нямам представа дали Дигоберто Гонзалвес е терорист, или само жертва, обаче съм сигурен в едно. Кара тойота. И ми се струва, че знам къде ще я открием.

Хари Бош знаеше, че в прохода Кафуенга физическите закони на трафика няма да са в негова полза. Колите по Холивудската магистрала винаги едва пъплеха и в двете посоки през този прорез в планинската верига. Реши да предпочете градските улици — потегли по Хайланд Авеню край Холивудския амфитеатър, та да влезе в прохода оттам. По пътя обясни положението на Рейчъл Уолинг.

— Линейката е повикана от фирма за печатни услуги на Кауенга близо до Ланкършъм. Съобщили са за припаднал мъж на паркинга. Надявам се, че и тойотата му е там. Басирам се, че ако я намерим, ще намерим и цезия. Загадката е защо е бил в него.

— И защо е бил толкова глупав, че да го пъхне в джоба си, без да вземе предпазни мерки — прибави агентката.

— Ти приемаш, че е знаел какво е това. Може да е нямал представа. Може да не е, както го мислим.

— Между Гонзалвес и Насър и Ел Файед трябва да има връзка, Бош. Сигурно той ги е превел през границата.

Хари едва се сдържа да не се усмихне. Знаеше, че тя се обръща към него с фамилното му име в израз на нежност. Спомняше си го от едно време.

— А не забравяш ли Рамин Самир? — попита я.

Уолинг поклати глава.

— Все още смятам, че това е ход за отвличане на вниманието.

— При това успешен — съгласи се Бош. — С него извадиха могъщия капитан Дон Фишека от играта.

Тя се засмя.

— Така ли му викат?

Бош кимна и каза:

— Не пред него естествено.

— А как викат на теб? Нещо кораво и твърдоглаво, сигурна съм.

Хари я погледна и сви рамене. Замисли се дали да й каже, че виетнамският му прякор е Хари Кари, ала това само щеше да го принуди да й обяснява надълго и широко, а сега не беше нито времето, нито мястото.

Зави по рампата за Кауенга. Булевардът минаваше успоредно на магистралата и той скоро се убеди, че е бил прав. Колите и в двете платна все едно бяха замръзнали.

— Знаеш ли, оказа се, че все още пазя номера ти в телефона си — каза Бош. — Явно подсъзнателно не съм искал да го изтривам.

— И аз си помислих така, когато ми остави онова злобно съобщение за цигарената пепел.

— Съмнявам се, че си запазила моя номер, Рейчъл. Тя дълго мълча и накрая въздъхна:

— Мисля, че и ти още си в контактите ми, Хари.

Този път вече наистина се усмихна, въпреки че пак го наричаше на малко име.

Наближаваха Ланкършъм. Надясно булевардът потъваше в тунел, който минаваше под магистралата. Наляво свършваше при търговски център — там се намираше „Изи Принт“, фирмата, от която бяха повикали линейката. Бош обходи с поглед автомобилите на малкия паркинг в търсене на тойотата.

Престрои се в крайната лява лента и зачака да влезе в паркинга. Извъртя се на седалката и плъзна очи по местата за паркиране от двете страни на Кауенга. Не забеляза тойота, обаче знаеше, че тази марка има изключително разнообразни модели леки коли и пикапи. Ако не я намереха на паркинга, щяха да я потърсят и покрай тротоарите.