Майкъл Конъли - Мъртво вълнение

Дребен тъмнокос и тъмнокож мъж лежеше под паяжина от тръби и жици, които свързваха медицинските уреди над главата му с крайниците, гърдите, устата и носа му. Болничното легло беше покрито с прозрачна найлонова палатка. Пациентът някак си приличаше на жертва, нападната от заобикалящата го апаратура.

Очите му бяха полуотворени, но не помръдваха. Върху половия му орган беше метната някаква кърпа, но краката и тялото му се виждаха. Дясната половина от корема му и дясното му бедро бяха покрити с изгаряния. В същото състояние беше и дясната му ръка — ужасяващи червени пръстени, заобикалящи морави пришки. Пришките бяха намазани с прозрачен гел, който обаче явно не помагаше.

— Не се приближавай, Хари — каза Уолинг. — Той е в безсъзнание, така че дай да идем да поприказваме с лекаря.

Бош посочи изгарянията на пациента и попита:

— Това може ли да се получи от цезия? Толкова бързо ли става?

— При пряко облъчване и висока концентрация, да. Зависи колко време е продължило облъчването. Тоя тип все едно е носил цезия в джоба си.

— Прилича ли на Моби или Ел Файед?

— Не, не прилича. Хайде.

Бош я последва. Рейчъл нареди на охраната да повика в спешното отделение дежурния, който е приел пациента. После отвори телефона си и натисна един бутон. Отсреща й отговориха незабавно.

— Всичко е вярно — каза Рейчъл. — Пряко облъчване. Трябва да установим команден пункт и процедура за овладяване на облъчването.

Замълча, после отговори на очевидно зададен й въпрос:

— Не, не е нито единият, нито другият. Още не сме го разпознали. Ще докладвам веднага щом имам резултат.

Затвори и погледна Бош.

— Отрядът за радиационна защита ще пристигне до десет минути. Аз ще ръководя командния пункт.

Към тях се приближи жена в сини лекарски дрехи. Носеше папка.

— Аз съм доктор Гарнър. Налага се да стоите на разстояние от пациента, докато не установим повече за случилото се с него.

Уолинг и Бош й показаха служебните си карти и Рейчъл попита:

— Какво можете да ни кажете?

— Засега не особено много. Има типичен продромален синдром — първите симптоми на облъчване. Проблемът е, че не знаем нито с какво, нито колко дълго е бил облъчван, затова не можем да изчислим поетата доза и съответно да приложим лечение. Просто импровизираме.

— Какви са симптомите?

— Ами, вижте изгарянията. Те са най-малкият ни проблем. Сериозните увреждания са вътрешни. Имунната му система се срива, аспирирал е по-голямата част от стомашната си лигавица. Стомашно-чревният му тракт е перфориран. Стабилизирахме го, но не мога да дам голяма надежда. Целият този стрес за тялото е довел до миокарден инфаркт. Колегите от сърдечносъдовото бяха тук допреди петнайсет минути.

— Колко време е минало от облъчването и появата на тоя продурен или там както се казва синдром? — включи се в разговора Бош.

— Продромален. Възможно е да се прояви до един час след облъчването.

Хари погледна мъжа, който лежеше под найлоновия балдахин. И си спомни думите на капитан Хадли, когато Самир умираше на пода в своята молитвена стая. „Тоя потъва в небитието“. Знаеше, че и пациентът на болничното легло потъва в небитието. Сви устни и попита:

— Кой е този човек и къде е бил открит?

— Ще трябва да се обърнете към санитарите с въпроса къде са го открили. Нямах време да навлизам в такива подробности. Чух само, че са го намерили на улицата. Бил припаднал. Що се отнася до това кой е… — Тя погледна в папката. — Записан е като Дигоберто Гонзалвес, четирийсет и една годишен. Не е посочен адрес. В момента не знам нищо повече.

Уолинг отново извади мобифона си. Бош знаеше, че ще съобщи името, за да го проверят в база данните на ФБР.

— Къде са дрехите му? — попита той лекарката. — И портфейлът му?

— Дрехите и всичките му вещи бяха изнесени от спешното отделение поради опасността от облъчване.

— Някой прегледа ли ги?

— Не, никой не искаше да рискува.

— Къде са в момента?

— Ще трябва да се обърнете към сестрите за тази информация.

Тя посочи сестринския пункт и детективът тръгна натам. Главната сестра му каза, че всички неща на пациента са поставени в контейнер за медицински отпадъци, който е отнесен в болничния инсинератор. Не ставаше ясно дали това е било направено в съответствие с вътрешния правилник за работа с радиоактивни вещества, или от страх от неизвестните фактори около Гонзалвес.

— Къде е инсинераторът?

Вместо да го упъти, тя повика човек от охраната и му каза да го заведе. Преди Хари да го последва, Уолинг го повика.