Майкъл Конъли - Ченгета

Вратата им отвори запазена възрастна жена на около шейсет и пет години. На Бош му се стори, че донякъде прилича на Лейла. Той й показа значката си.

— Госпожо, казвам се Хари Бош, а това е Джери Едгар. Двамата сме от Лос Анджелис и търсим млада жена, с която трябва да поговорим. Тя е танцьорка и е известна под името Лейла. Тук ли е?

— Тя не живее тук. Не зная за какво говорите.

— Сигурен съм, че знаете, госпожо, и ще ви бъда признателен, ако ни окажете съдействие.

— Казах ви, тя не живее тук.

— Е, ние пък чухме, че живее при вас. Така ли е? Вие сте майка й, нали? Опитала се е да се свърже с мен. Няма причина да се страхува или да не иска да разговаря с нас.

— Ще й предам, ако я видя.

— Можем ли да влезем?

Бош сложи ръка на вратата и бавно, но решително започна да я отваря, преди жената да успее да му отговори.

— Не можете просто така…

Тя не довърши. Знаеше, че е безсмислено. В един съвършен свят ченгетата не можеха просто да нахълтат вътре. Но светът не бе съвършен.

Бош влезе и се огледа. Мебелировката беше стара, износена с няколко години повече, отколкото се предполагаше, че би трябвало да издържи. Състоеше се от стандартния диван и два фотьойла, покрити с пъстри килимчета, навярно за да скрият изтърканата дамаска. Имаше стар телевизор, от онези без дистанционно управление. Върху малка масичка бяха пръснати клюкарски списания. Разнасяше се неприятната миризма на стари хора.

— Сама ли живеете тук? — попита той.

— Да, сама — възмутено отвърна жената, сякаш въпросът му я обиждаше.

— Кога за последен път сте виждали Лейла?

— Тя не се казва Лейла?

— Това беше следващият ми въпрос. Как е истинското й име?

— Гретхен Алекзандър.

— А вашето?

— Дороти Алекзандър.

— Къде е тя, Дороти?

— Не зная и не съм я питала.

— Кога си тръгна?

— Вчера сутринта.

Бош кимна на Едгар и той отстъпи назад, обърна се и тръгна по коридора към задната част на къщата.

— Къде отива? — попита жената.

— Просто ще поогледа, това е всичко — отвърна детективът. — Да седнем и да си поговорим, Дороти. Колкото по-бързо свършим с това, толкова по-скоро ще си тръгнем.

Той посочи към стола и остана прав, докато тя най-после седна. После заобиколи малката масичка и се настани на дивана. Пружините му бяха изтърбушени. Хари потъна толкова ниско, че трябваше да се наведе напред и въпреки това коленете му почти опираха до гърдите. Бош извади бележника си.

— Не искам да ми тършува из нещата — каза Дороти, като гледаше през рамо към коридора.

— Той ще внимава. — Детективът отвори бележника си. — Изглежда, знаехте, че ще дойдем. Откъде разбрахте?

— Тя ми каза, това е всичко. Спомена, че можело да дойде (полицията. Но не ми каза, че ще сте чак от Лос Анджелис.

— А знаете ли защо сме тук?

— Заради Тони. Тя каза, че бил убит.

— Къде отиде Гретхен, Дороти?

— Не ми каза. Можете да ме разпитвате колкото си щете, но отговорът ми ще е все същият. Не зная.

— Онази кола отпред нейна ли е?

— Естествено. Купи я със собствените си пари.

— Спечелени в стриптийз бара, нали?

— Винаги съм казвала, че парите не миришат, независимо как са спечелени.

Едгар се върна и погледна към Бош. Хари му кимна да докладва.

— Като че ли е била тук. Има втора спалня. Пепелникът на нощното шкафче е пълен. В гардероба има свободно място, сякаш някой си е събрал нещата. Но е оставила ето това.

Той протегна ръка и показа малка овална рамка със снимката на Тони Алайзо и Гретхен Алекзандър. Двамата се прегръщаха и се усмихваха към обектива. Бош кимна и върна поглед към Дороти.

— Щом си е тръгнала, защо е оставила колата си тук?

— Не зная. Дойде да я вземе такси.

— Със самолет ли е заминала?

— Откъде бих могла да зная, щом нямам представа къде е отишла?

Детективът насочи показалец към нея като дуло на пистолет.

— Добър въпрос. Каза ли ви кога ще се върне?

— Не.

— На колко години е Гретхен?

— Скоро ще навърши двайсет и три.

— Как прие новината за Тони?

— Зле. Тя го обичаше и сега е направо съкрушена. Тревожа се за нея.

— Смятате ли, че е в състояние да се опита да се самоубие?

— Не зная.

— Тя ли ви каза, че го обича, или просто вие си мислите така?

— Тя ми го каза. Призна ми го и беше искрена. Каза, че щели да се женят.

— Дъщеря ви знаеше ли, че Тони Алайзо е женен?

— Да, знаеше. Но той й казал, че всичко е свършило и че било просто въпрос на време.

Бош кимна. Чудеше се дали това е истина. Не истината, в която бе вярвала Гретхен, а онази, в която беше вярвал Тони? Алайзо. Той погледна надолу към празния лист на бележника си.