Майкъл Конъли - Ченгета

— Откъде според вас би могъл да го научи? — попита детективът.

Вероника понечи да отговори, но се поколеба. После просто сви рамене.

— Това не е толкова таен холивудски секрет — отвърна тя. — Може да го е научил отвсякъде.

„Включително и от теб“ — помисли си Бош, но си премълча. Просто кимна и излезе навън.

— А, още нещо — каза той, преди жената да затвори вратата. — Медиите ще научат за ареста навярно днес или утре. Ще се помъчим да удържим положението доколкото е възможно. Но в този град нищо не остава неосквернено и неразкрито задълго. Трябва да се подготвите.

— Благодаря ви, детектив.

— Не е зле да устроите скромно погребение. Нещо вътрешно. Кажете на погребалния агент да не дава информация по телефона. От погребенията винаги стават чудесни новини.

Тя кимна и затвори вратата.

На връщане от Хидън Хайландс Хари запали цигара и Едгар не възрази.

— Доста е студенокръвна — каза Джери.

— Така е — съгласи се Бош. — Какво мислиш за телефонния разговор с Лъки?

— Просто още едно доказателство. Хванали сме Лъки за топките. Що се отнася до него, случаят е разрешен.

Бош пое по „Мълхолънд“ по планинския хребет към холивудската магистрала. Минаха без коментари покрай пожарния път, където бяха открили Тони Алайзо. Когато излязоха на магистралата, Хари зави на юг и пое към центъра, откъдето щеше да се отправи на запад.

— Какво става, Хари? — попита Едгар. — Мислех си, че излитаме от Бърбанк.

— Няма да летим със самолет. Заминаваме с кола.

— За какво говориш?

— Резервирах места само в случай, че някой провери. Когато стигнем във Вегас, ще съобщим, че сме кацнали и че излитаме веднага след изслушването с Гоушън. Никой не трябва да разбере, че сме с кола. Имаш ли нещо против?

— Не, разбира се. Ясно. Предпазни мерки. Човек никога не знае какво да чака от мафията, нали?

— Нито пък от ченгетата.

Стигнаха до Лас Вегас за четири часа, като караха средно с около сто и петдесет километра в час и спряха за петнайсетина минути да хапнат в заведение на „Макдонълдс“. Отидоха до международното летище „Маккаран“, паркираха колата в гаража и извадиха куфарчетата и чантите си от багажника. Докато Едгар го чакаше навън, Бош отиде на терминала и нае автомобил от гишето на „Херц“.

Когато стигнаха в управлението, наближаваше четири и половина. В детективското бюро Бош видя, че Айвърсън седи на бюрото си и разговаря с Бакстър, който стоеше наблизо. На лицето на Айвърсън се изписа иронична усмивка, но Хари ней обърна внимание и се насочи направо към кабинета на Фелтън. Капитанът седеше зад бюрото си и пишеше. Бощ почука на отворената врата, после влезе вътре.

— Къде беше, Бош?

— Уреждах разни подробности.

— Това вашият прокурор ли е?

— Не, това е партньорът ми Джери Едгар. Прокурорът ще пристигне утре сутрин.

Едгар и Фелтън се ръкуваха, но капитанът продължаваше да гледа към Бош.

— Е, можеш да му телефонираш и да му кажеш да не си прави труда.

Детективът го изгледа. Сега разбираше защо Айвърсън се е хилил. Нещо ставаше.

— Винаги сте пълен с изненади, капитане — рече той. — Какво има сега?

Фелтън се облегна на стола си. На ръба на бюрото му се виждаше незапалена пура, единият край на която беше влажен от слюнка. Капитанът я взе и я стисна между двата си пръста. Той се бавеше и очевидно се мъчеше да го раздразни. Но Бош не се поддаде и Фелтън накрая заговори.

— Твоят човек Гоушън си събира багажа.

— Да не би да се е съгласил на екстрадирането?

— Да, най-после поумня.

Бош зае стола пред бюрото, Едгар седна отдясно.

— Отказа се от онзи адвокат Мики Торино и си взе друг — продължи Фелтън. — Не че е нещо повече, но поне защищава единствено интересите на Лъки.

— И как така е поумнял? — попита Бош. — Да не сте му казали за резултатите от експертизата?

— Естествено, че му казах. Така го спечелих. Освен това му обясних, че сме направили алибито му на пух и прах.

Бош го погледна, но не го попита нищо.

— Да, точно така, Бош. Не си мисли, че ние тук не сме си размърдали задниците. Заехме се да свършим с този тип и да ти го дадем наготово. Според него в петък вечерта изобщо не бил напускал офиса си чак докато не станало време да си тръгва за вкъщи. Е, отидохме и проверихме офиса му. Там има задна врата. Можел е да влиза и да излиза. Никой не го е виждал от момента, в който си е тръгнал Тони Алайзо, докато не е излязъл, за да затвори клуба. Това му оставя достатъчно време да проследи Тони, да го очисти и да хване последния полет обратно за Вегас. А ето и доказателството. Едно момиче, което работи там, казва се Модести. Сдърпала се с друга танцьорка и отишла в офиса да се оплаче на Лъки. Според думите й когато почукала, никой ней отговорил. Затова казала на Гъси, че иска да се срещне с шефа, а той й отговорил, че шефът го няма. Това е било някъде към полунощ.