Фелтън кимна и намигна.
— А какво казва Гъси по въпроса?
— Не казва нищо. А и ние не очакваме да ни каже. Но ако реши да потвърди алибито на Лъки, спокойно ще можеш да го направиш на нищо. Криминалното му досие започва още от седми клас.
— Добре, да оставим Гъси. Ами Гоушън?
— Както споменах, сутринта го доведохме тук, казахме му какво сме открили и че времето му е на изтичане. Трябваше да вземе решение и той го направи. Смени си адвоката. Това е очевиден признак. Ако питаш мен, той е готов да сключи сделката. Това означава, че ти ще получиш него и Джоуи Маркс, както и неколцина от другите боклуци в града. А за нас това ще е най-големият ни удар от десет години насам. Всички са доволни.
Бош се изправи. Едгар го последва.
— За втори път ми погаждате този номер — с премерен и овладян глас каза Хари. — Трети шанс няма да имате. Къде е той?
— Хей, успокой се, Бош. Всички работим от една и съща страна на барикадата.
— Тук ли е, или не?
— Той е в стая за разпит номер три. Когато надникнах за последно, при него беше Уайс. Алън Уайс, новият му адвокат.
— Гоушън дал ли ви е някакви показания?
— Не, разбира се, че не. Уайс ни съобщи подробностите. Никакви преговори, докато не го отведеш в Лос Анджелис. С други думи доброволно се оставя в ръцете ти. Твоите хора там ще трябва да поработят над сделката. От днес ние излизаме от играта. Ще се включим, когато се върнеш тук, за да прибереш Джоуи Маркс. Ще ти съдействаме. Отдавна очаквам този ден.
Бош излезе от кабинета без да каже нищо повече. После мина през детективското бюро, без да погледне към Айвър-сън, и тръгна по задния коридор, който водеше към стаите за разпит. Той вдигна капачето на малкия прозорец на вратата и видя Гоушън в син затворнически комбинезон да седи на малката маса. Срещу него седеше много по-дребен мъж в костюм. Бош почука по стъклото, изчака няколко секунди и отвори вратата.
— Г-н адвокат? Можем ли да поговорим за малко навън?
— Вие ли сте детективът от Лос Анджелис? Вече беше крайно време.
— Да поговорим навън.
Когато адвокатът се изправи, Бош погледна към Гоушън. Здравенякът бе закопчан с белезници за масата. Откакто го беше видял за последен път, бяха минали само трийсет часа, но Люк Гоушън се бе превърнал в друг човек. Раменете му висяха отпуснати, сякаш се беше затворил в себе си. Очите му гледаха кухо, като че ли виждаше в бъдещето си. Не обърна внимание на Бош. Когато Уайс излезе навън, той затвори вратата.
Адвокатът бе приблизително на негова възраст, стегнат и силно загорял. Хари не беше сигурен, но му се струваше, че е с перука. Носеше очила със златни рамки. През няколкото секунди, с които разполагаше, за да го прецени, Бош реши, че Гоушън навярно наистина е поумнял.
След като се представиха, Уайс незабавно премина на въпроса.
— Клиентът ми е съгласен доброволно да дойде с вас. Но трябва да действате бързо. Г-н Гоушън не се чувства в безопасност в Лас Вегас, даже заключен в управлението. Надявах се, че ще успеем да се срещнем със съдията още днес, но вече е прекалено късно. Ще бъда в съда утре в девет. Всичко вече е уредено с г-н Липсън, местния прокурор. До десет ще успеете да го отведете на летището.
— Почакайте малко, г-н адвокат — каза Едгар. — Защо изведнъж така сте се разбързали? Да не е защото Люк е разбрал за резултатите от балистичната експертиза, или защото предполага, че Джоуи Маркс също е разбрал и иска да се измъкне?
— Предполагам, че за Джоуи сигурно ще е по-лесно да го очисти тук във Вегас, отколкото чак в Лос Анджелис, така ли? — прибави Бош.
Уайс ги изгледа така, сякаш бяха някаква форма на живот, с която никога преди не се е сблъсквал.
— Г-н Гоушън не знае нищо такова и се надявам, че думите ви са просто част от обичайната тактика на заплаха, която използвате. Но клиентът ми знае, че ще бъде обвинен в престъпление, което не е извършил. Ето защо той смята, че най-добрият начин да реагира е да окаже пълно съдействие на новото място. Някъде далеч от Лас Вегас. Лос Анджелис е единствената му възможност.
— Можем ли да поговорим с него сега?
Уайс поклати глава.
— Г-н Гоушън няма да каже нито дума, докато не пристигне в Лос Анджелис. Там защитата му ще поеме брат ми. Сол Уайс, може да сте чували за него.
Бош отрицателно поклати глава.
— Мисля, че той вече се е свързал с вашия г-н Грегсън. Така че нали разбирате, детектив, вие сте просто куриер. Работата ви е утре сутрин да качите г-н Гоушън на самолета и да го доставите невредим в Лос Анджелис. Най-вероятно след това случаят ще бъде приключен за вас.
Читать дальше