Майкъл Конъли - Ченгета

Бош си взе от хладилника още една бира и излезе на задната веранда. Тя беше по-голяма от някогашната и от нея се откриваше по-добър изглед към прохода. Нощта бе тъмна и спокойна. Хари беше свикнал с обичайния шум от холивудската скоростна магистрала. Той се загледа в прожекторите на студията „Юнивърсъл“, които пронизваха беззвездното небе, и допи бирата си, чудейки се къде е Елиънър.

На сутринта Бош отиде в участъка в осем и написа доклада за действията си и за посещението си в Лас Вегас. Направи копия от него и ги пусна в пощенската кутия на лейтенанта, после закачи с кламер оригиналите във вече дебелата два и половина сантиметра папка с документацията за разследването, подготвена от Едгар. Не написа доклад за разговорите си с Карбон и с Фицджерълд, нито за записите, които ОБОП бяха направили на телефона в офиса на Алайзо. Често прекъсваше работа, за да иде до дежурната стая за кафе.

Свърши с тези задачи още в десет часа, но изчака още пет минути и едва тогава се свърза с балистичната лаборатория на управлението. От собствен опит знаеше, че не трябва да телефонира преди определеното време за завършване на доклада за експертизата. Добави пет минути повече просто за сигурност, но те му се сториха невероятно дълги.

Докато разговаряше, Едгар и Райдър се въртяха около него, за да могат веднага да разберат резултатите. Това бе повратен момент в разследването и всички те го знаеха. Бош помоли да го свържат с Лестър Пуул, който отговаряше за случая. Бяха работили заедно. Пуул беше дребен мъж и целият му живот се въртеше около оръжията, макар че като цивилен служител в управлението самият той не носеше пистолет. Но в лабораторията нямаше по-добър специалист от него.

— Лестър, тук е Хари — каза Бош, когато Пуул вдигна слушалката. — Тази сутрин всички се надяваме на теб. Какво имаш за мен?

— Имам за теб една добра и една лоша новина, Хари.

— Първо ми кажи лошата.

— Тъкмо свърших с твоя случай. Още не съм написал доклада, но ето какво мога да ти кажа. Отпечатъците от пистолета са били заличени. Престъпникът е използвал киселина и не успях да я отстраня с никой от магическите си номера. Та това е.

— Ами добрата?

— Мога да ти кажа, че куршумите, извадени от жертвата, са изстреляни от този пистолет. Със сигурност.

Бош погледна към Едгар и Райдър и утвърдително вдигна палец. Двамата високо плеснаха ръце и Хари видя, че Райдър прави знак с палец нагоре към стъклената врата на кабинета на лейтенант Билетс. После забеляза, че Билетс вдига слушалката. Предполагаше, че телефонира на Грегсън в окръжната прокуратура.

Пуул каза на Бош, че докладът ще бъде готов до обед и че ще му го прати по куриерската служба на управлението. Детективът му благодари и затвори. Той се изправи усмихнат и тримата с Едгар и Райдър влязоха в кабинета на лейтенанта. Билетс продължи да разговаря по телефона още около минута и после затвори. Беше приказвала с Грегсън.

— Много се зарадва — каза тя.

— Така и трябва — отвърна Едгар.

— Добре, сега какво? — попита Билетс.

— Отиваме там и домъкваме онзи пустинен плъх тук-рече Едгар.

— Да, така каза и Грегсън. Той ще иде там да се погрижи за изслушването. Насрочено е за утре сутрин, нали?

— Така се предполага — отвърна Бош. — Аз мисля да тръгна за там още днес. Искам да поразнищя няколко въпроса, може пак да се помъча да открия приятелката му. После искам да уредя нещата така, че да сме в състояние да се върнем тук веднага щом съдията подпише.

— Чудесно — каза Билетс. После се обърна към Едгар и Райдър. — Вие двамата решихте ли кой ще тръгне с Ха-ри?

— Аз — рече Едгар. — Киз е по-наясно с финансовите въпроси тук. Ще идем с Хари да доведем онзи кретен.

— Добре. Нещо друго?

Бош им съобщи, че по пистолета няма отпечатъци, но това очевидно не намали радостта им от резултатите от експертизата. Случаят все повече изглеждаше разрешен.

След като размениха поздравления помежду си, те излязоха от кабинета и Бош се върна при телефона, за да набере номера на Фелтън във вегаското управление. Капитанът веднага отговори.

— Фелтън, тук е Бош от Лос Анджелис.

— Какво става, Бош?

— Реших, че сигурно ще искате да знаете. Пистолетът съвпада. Куршумите, с които е бил убит Тони Алайзо, са изстреляни от него.

Фелтън подсвирна.

— По дяволите, това е чудесно. Лъки няма да е толкова спокоен, когато научи.

— Е, скоро ще дойда да му го кажа лично.

— Добре. Кога ще си тук?

— Още не съм си запазил място за самолета. Какво става с [изслушването за екстрадиране? Все още ли е насрочено за [утре сутрин?