Майкъл Конъли - Ченгета

Повече от половината от разговорите бяха между Алайзо и Лейла, която се намираше или в клуба — детективът се досещаше за това по шума и високата музика — или на телефонен номер, който според него беше в апартамента й. Тя никога не се представяше, но в случаите, когато Тони я търсеше в клуба, той питаше за нея, като използваше артистичното й име — Лейла. Иначе не споменаваше името й. Повечето от разговорите им бяха за ежедневни баналности. Той най-често я търсеше следобед в дома й. Веднъж Лейла му се ядоса, че я е събудил. Той се оправда, че вече било почти обед и тя му напомни, че е работила в клуба до четири сутринта. Той се извини като послушно момче и каза, че ще я потърси по-късно. Направи го в два.

Освен с Лейла, имаше разговори с други жени, свързани с някаква сцена от филм на Тони, която трябвало да се презаснеме, както и с най-различни други служебни проблеми. Алайзо на два пъти се беше обаждал в дома си, но и в двата случая бе разговарял с жена си кратко и делово. В единия случай й съобщи, че се прибира, а в другия — че ще се задържи и няма да се върне за вечеря.

Когато Бош свърши, минаваше полунощ и той беше отделил само един от записите като представляващ някакъв интерес. Алайзо бе телефонирал в съблекалнята на клуба във вторник, преди да го убият. По средата на иначе доста скучния им разговор Лейла го попита кога ще ходи във Вегас.

— Пристигам в четвъртък, бебче — отвърна Тони. — Защо, липсвам ли ти вече?

— Не — искам да кажа, да, естествено, че ми липсваш, Тони. Но Лъки искаше да знае дали ще идваш. Затова те питах.

Лейла говореше с мек, тих момичешки глас, който му се струваше необичаен или престорен.

— Ами, кажи му, че ще пристигна в четвъртък вечерта. На работа ли си тогава?

— Да, на работа съм.

Бош изключи уредбата и се замисли за единствения интересен разговор. Той означаваше, че Гоушън е знаел от Лейла за пристигането на Алайзо. Не беше много, но прокурорът навярно би могъл да го използва. Проблемът бе, че това доказателство не беше чисто. От законна гледна точка то не съществуваше.

Той погледна часовника си. Бе късно, но реши да се обади. Намери номера на Лейла в сведенията на Фицджерълд — бяха го записали с устройство, регистриращо цифрите по сигнала от набирането на номера. След четири иззвънявания му отговори провлачен женски глас, пропит с добре отработена чувственост.

— Лейла?

— Не, тук е Пандора.

Бош едва не се разсмя, но беше прекалено уморен.

— Къде е Лейла?

— Няма я.

— Аз съм неин приятел. Хари. Онази вечер се е опитвала да се свърже с мен. Знаеш ли къде е, или къде мога да я намеря?

— Не. Няма я от няколко дни. Не зная къде е. За Тони ли става въпрос?

— Да.

— Ами, тя беше адски разстроена. Предполагам, че ако иска да разговаря с теб, пак ще ти се обади. Във Вегас ли си?

— В момента не. Какъв е адресът, на който живеете?

— Хм, мисля, че не искам да ти го кажа.

— Пандора, Лейла уплашена ли е от нещо?

— Разбира се, че е уплашена. Убили са стареца й. Казва, че хората можели да си помислят, че знае нещо, но не е така. Просто е уплашена.

Бош остави на Пандора домашния си номер и й каза да предаде на Лейла да му телефонира, ако се появи.

След като затвори, той отново погледна часовника си и извади малкия бележник от джоба на якето си. Набра номера на Билетс и му отговори мъжки глас. Съпругът й. Бош се извини за късното обаждане, помоли да разговаря с лейтенанта и докато чакаше, се зачуди дали мъжът й знае за връзката на жена си с Кизмин Райдър. Когато Билетс отговори, той й разказа за впечатленията си от записите.

— Има един-единствен разговор, който доказва, че Гоушън е знаел за пристигането на Алайзо в Лас Вегас и че е проявявал интерес към него. И толкова. Струва ми се, че не е толкова важно. Ще минем и без него. Когато открием Лейла, би трябвало да успеем да получим същата информация и от нея. Законно.

— Е, сега съм по-спокойна.

Бош чу, че Билетс въздъхва. Неизречените й думи очевидно бяха, че ако записите съдържаха каквато и да е важна информация, щеше да им се наложи да я съобщят на прокурора и по този начин да изложат Фицджералд, което пък щеше да означава край на кариерата на лейтенанта.

— Извинявай, че ти се обаждам толкова късно — каза Бош, — но си мислех, че навярно ще искаш да разбереш колкото се може по-скоро.

— Благодаря ти, Хари. Ще се видим утре сутрин.

След като затвори, той опита още веднъж да се свърже с Елиънър Уиш и отново не успя. Сега вече слабото безпокойство, което бе изпитвал, се превърна в силна загриженост. Искаше му се още да е във Вегас и да може да иде до жилището й, за да провери дали е там и просто не вдига телефона, или се е случило нещо по-лошо.