Майкъл Конъли - Ченгета

— И те са реагирали, като са сложили подслушвател в телефона му.

— Точно така, незаконен подслушвател. Тъкмо били започнали — разполагам със записи от девет дни — когато съм се обадил аз и съм им съобщил, че Тони е очистен. Изпаднали в паника. Нали знаеш за проблемите му с началника. Ако се разкриело, че незаконно са подслушвали Тони и че това може да е причината за смъртта му, тъй като Джоуи Маркс някак си е разбрал, началникът спокойно би могъл да изхвърли Фицджерълд и отново да установи контрол над ОБОП.

— Затова Фицджерълд е пратил Карбон да вземе подслушвател я и после са се направили, че не знаят нищо за Тони.

— Точно така. Ако Карбон беше забелязал камерата, нищо нямаше да разберем.

— Какъв гадняр. Веднага щом всичко това свърши, ще съобщя на началника.

— Хм…

Бош не бе сигурен как дай каже.

— Какво има?

— Фицджерълд го е предвидил. Сключих сделка с него.

— Какво?

— Сключих сделка. Той ми даде всичко — записите, писмото. Но действията им трябва да си останат между нас с теб. Началникът не трябва да научи нищо.

— Как си можал, Хари? Не трябваше да…

— Той знае нещо за мен, лейтенант. Освен това знае за вас с… Киз.

Последва продължително мълчание и Бош видя, че бузите й се зачервяват от гняв.

— Арогантно копеле — рече тя.

Детективът й разказа с какво разполага Фицджерълд, Тъй като вече знаеше тайната й, той смяташе, че единственото честно поведение е дай разкаже за Елиънър. Билетс просто кимаше. Очевидно мислеше повече за собствената си тайна и за последствията от това, че Фицджерълд знае за нея.

— Смяташ ли, че наистина ми е пуснал опашка?

— Кой знае? Той е от онези хора, които откриват възможностите и ги използват. Пази информацията си като пари в банка. За черни дни. Днес беше такъв черен ден и той я из тегли. Сключих сделката. Да забравим за това и да продължаваме със случая.

Тя замълча за миг и Бош се опита да открие признаци не срам по лицето й. Нямаше. Билетс го погледна и се помъчи да види признаци на осъдително отношение. Нямаше. Тя кимна.

— Какво друго са направили след получаването на писмото?

— Почти нищо. Поставили Алайзо под хлабаво наблюдение. Дадоха ми докладите. Но не са го следили в петък вечерта. Знае ли са, че е заминал за Вегас, и са възнамерявали да го поемат отново в понеделник, ако се върне. Всъщност едва са започвали, когато всичко е свършило.

Тя отново кимна. Мислите й бяха далеч. Бош се изправи.

— Довечера ще прослушам записите. Общо са около седем часа, но според Фицджерълд Алайзо приказвал главно с приятелката си във Вегас. Почти нищо друго. Във всеки случай ще ги прослушам. Трябва ли ти нещо друго, лейтенант?

— Не. Ще разговаряме утре сутрин. Искам да ми съобщиш резултатите от балистичната експертиза веднага щом ги научиш.

— Ясно.

Бош се насочи към вратата, но тя го спря.

— Странно е, че човек понякога не може да различи добрите от лошите, нали?

Той се обърна да я погледне.

— Да, странно е.

Когато Бош най-после се прибра, къщата все още миришеше на свежа боя. Той погледна към стената, която четири дни преди това беше започнал да боядисва. Струваше му се толкова отдавна. Не знаеше, кога ще има възможност да довърши боядисването. Току-що бяха ремонтирали къщата след земетресението. Бе се нанесъл тук едва от няколко седмици след повече от година, прекарана в един от хотелите близо до участъка. Земетресението също му се струваше преди цяла вечност, В този град нещата се развиваха бързо. Всичко друго, [освен настоящия момент, изглеждаше като древна история.

Той намери номера на Елиънър Уиш, който му бе дал Фелтън, и й телефонира, но не получи отговор, дори от телефонен секретар. Затвори и се зачуди дали е намерила бележката, която й беше оставил. Надяваше се, че след като свършеше разследването, двамата някак си ще се съберат. Но ако се стигнеше до това, не бе сигурен какво ще прави със забраната полицаи да се свързват с осъден престъпник.

Мислите му се насочиха към въпроса как Фицджерълд е разбрал за нея и за нощта, която бяха прекарали заедно в жилището й. Струваше му се най-вероятно шефът на ОБОП да е поддържал контакт с управлението в Лас Вегас и да е, бил информиран за Елиънър Уиш от Фелтън или Айвърсън.

Бош си направи два сандвича с мляно месо от хладилника и после ги отнесе заедно с две бутилки бира и кутията със записите от Фицджерълд при стола до стереоуредбата. Докато се хранеше, той подреди касетите в хронологичен ред и започна да ги прослушва. Бяха му дали копие от сведенията по кое време на деня Алайзо е бил търсен или е телефонирал самият той и с кой телефонен номер се е свързал.