Фицджерълд продължително дръпна от пурата си и купето се изпълни с аромата й.
— Много е сложно, детектив. Достатъчно е да кажа, че според нас беше най-добре да стоим настрани.
— Подслушвали сте го незаконно, нали?
— При законите на този щат е изключително трудно да събереш необходимата информация, за да получиш разрешение за подслушване на телефон. Федералните власти могат да го правят, когато си поискат. Ние не можем, но не искаме непрекъснато да работим с тях.
— Това все пак не обяснява защо се отказахте. Можехте да ни вземете случая и после да правите с него каквото си поискате. Никой нямаше да разбере за незаконните записи.
— Навярно. Сигурно сме допуснали грешка.
Бош разбираше, че са подценили него и хората му. Фицджерълд бе смятал, че взломът ще остане незабелязан и че никой няма да открие участието на отдела му. Хари съзнаваше, че се е сдобил с изключително мощно средство за въздействие върху Фицджерълд. Само една дума за незаконното подслушване щеше да е достатъчна на началника на полицията, за да се избави от него.
— С каква друга информация за Алайзо разполагате? — попита той. — Искам всичко. Ако в някой момент разбера, че сте скрили нещо, незаконната ви игричка ще се разчуе. Нали разбирате какво искам да кажа? Веднага ще се разчуе.
— Отлично разбирам какво искате да кажете. Но допускате грешка, ако просто доволно си седите тук и си мислите, че държите всички козове.
— Тогава сложете картите си на масата.
— Детектив, готов съм да ви окажа пълно съдействие, но искам да знаете едно. Ако се опитате да навредите на мен или на когото и да е от отдела ми с информацията, която ви е известна, аз ще ви навредя повече. Например с това, че снощи сте си правили компания с излежал присъдата си престъпник.
Той остави думите си да увиснат във въздуха заедно с дима от пурата. Бош беше смаян и бесен, но успя да сподави желанието си да удуши Фицджерълд.
— В управлението е забранено да работят служители, за които се знае, че са свързани с престъпници. Сигурен съм, че го знаете, детектив, и че разбирате защо се нуждая от такава гаранция. Ако това стане известно, бихте могли да загубите работата си. Й тогава какво ще правите, къде ще иде мисията ви?
Бош не отговори. Гледаше право пред себе си през предния прозорец. Фицджерълд се наведе към него и почти прошепна на ухото му:
— И успяхме да научим това за вас само за час — каза той. — Ами ако бяхме продължили цял ден? Цяла седмица? И това не се отнася само за вас, приятелю. Можете да кажете на лейтенанта си, че в управлението има таван за издигането на лесбийки, особено ако се разчуе нещо такова. Виж приятелката й, тя би могла да продължи да расте, защото е чернокожа. Но ако питате мен, лейтенантът би трябвало да се примири с оставането си в Холивуд.
Той се изправи и продължи с нормален глас:
— Договорихме ли се, детектив Бош? Бош най-после погледна към него.
— Договорихме се.
След като остави извадените от черепа на Тони Алайзо куршуми в лабораторията по балистика в Бойл хайс, Бош се върна в холивудския участък точно когато детективите се събираха в кабинета на Билетс за заседанието в шест часа. Запознаха го с Ръсел и Кълкън, ченгетата, придадени към екипа им от майор Фрауд, и всички заеха местата си. Присъстваше и представител на окръжната прокуратура. Матю Грегсън беше от отдела за специални разследвания, който се занимаваше със случаите на организирана престъпност, с престъпления, извършени от полицейски служители и с други деликатни въпроси. Бош не го познаваше.
Хари докладва първи и информира другите за събитията в Лас Вегас, а също за аутопсията и за посещението си в балистичната лаборатория, където му бяха обещали да свършат с експертизата до десет часа на следващата сутрин. Но не спомена за срещите си с Карбон и Фицджерълд. Не заради заплахата на шефа на ОБОП — или поне така си казваше. А защото нямаше да е разумно да обсъжда информацията, която бе научил на тези срещи, пред толкова много хора, и особено пред прокурора. Очевидно Билетс беше на същото мнение, защото не го попита нищо по този въпрос.
След Бош бе ред на Райдър. Тя им съобщи, че разговаряла с ревизора от данъчната служба, който се занимавал с „ТНД продъкшънс“, и че не получила почти никаква информация.
— По принцип данъчната служба има специална програма за информаторите — каза Райдър. — Всеки, подал сигнал за данъчно нарушение, получава процент от данъците, които не са били платени. Точно така е започнало и в нашия случай. По думите на Хършфийлд, човека от данъчната служба, единственият проблем е, че сигналът е бил анонимен. Явно информаторът не е искал процент. Получили са писмо от три страници, в което се описвало как Тони Алайзо пере пари. Не искаше да ми го покаже, защото твърдеше, че макар и анонимно, характерът на програмата изисква стриктна поверителност, и че специфичният език на писмото би могъл да ни помогне за идентифициране на автора му. Той…
Читать дальше