Майкъл Конъли - Ченгета

Детективът затвори и зачака. Три минути по-късно една от вратите се отвори и навън забързано излезе някакъв мъж. Бош го разпозна като човека от записа от „Арчуей“. Билето се оказа права. Той запали двигателя и потегли след мъжа. Накрая се изравни успоредно с него и отвори прозореца.

— Карбон.

— Да, какво има?

Той продължаваше да върви, като едва хвърли бегъл поглед към Бош.

— Почакай. На колата ти й няма нищо.

Карбон спря и внимателно го погледна.

— Какво? За какво говориш?

— Аз се обадих. Просто исках да те изкарам оттам.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Бош. Онзи ден разговаряхме по телефона.

— А, да. Убийството на Алайзо.

Едва тогава му дойде наум, че ако искаше да се срещне с него, Бош спокойно би могъл да вземе асансьора до третия етаж.

— Какво има, Бош? Какво става?

— Защо не влезеш в колата? Искам малко да се поразходим.

— Не зная, човече. Не ми харесва начинът, по който го правиш.

— Влизай, Карбон. Струва ми се, че така е най-добре.

Бош каза това с тон и съответно изражение, които не оставяха място за възражения. Карбон, четирийсетгодишен мъж с яко телосложение, се поколеба за миг, после заобиколи отпред и влезе в колата. Като повечето ченгета от ОБОП, той носеше хубав тъмносин костюм и изпълни купето със свежото ухание на одеколон. Хари моментално не го хареса.

Излязоха от паркинга и Бош пое на север към Бродуей. Имаше много автомобили и пешеходци и се налагаше да се придвижват бавно. Хари мълчеше и чакаше Карбон да заговори.

— Добре, какво е толкова важно, че трябваше да ме отвлечеш от управлението? — най-после попита той.

Бош продължи да кара без да отговори. Искаше Карбон да се поизпоти.

— Имаш проблеми, Карбон — накрая отвърна той. — Просто си мислех, че би трябвало да ти го кажа. Виж, искам да бъдем приятели, Карбон.

Другият предпазливо го изгледа.

— Зная, че имам проблеми — рече Карбон. — Плащам детска издръжка на две различни жени, по стените на къщата ми все още има пукнатини от земетресението и профсъюзите пак няма да ни извоюват увеличение тази година. И какво от това, по дяволите?

— Това не са проблеми, бе човек. Това са неудобства. Говоря за истински проблеми. За това, че онази вечер си влязъл с взлом в „Арчуей“.

Известно време Карбон не отговори и Бош не бе сигурен, но му се струваше, че човекът сдържа дъха си.

— Не зная за какво говориш. Върни ме обратно.

— Не, Карбон, разбираш ли, това е грешният отговор. Тук съм, за да ти помогна, не да ти навредя. Аз съм ти приятел. Това се отнася и за шефа ти, Фицджерълд.

— Продължавам да не разбирам за какво говориш.

— Добре тогава, ще ти кажа за какво говоря. В понеделник ти се обадих и те питах за жертвата, Алайзо. После ти ми телефонира и ми каза не само, че ОБОП се отказват от случая, но и че никога не си чувал за този тип. Но веднага щом си затворил телефона, ти си отишъл в „Арчуей“, вмъкнал си се в офиса на моя човек и си извадил подслушвателя, който сте поставили в телефона му. Ето за какво говоря.

Бош за първи път хвърли поглед към него и видя лицето На човек, чиито мисли бясно препускат, за да намерят изход. Детективът разбра, че е уцелил право в целта.

— Всичко това са глупости.

— Да бе, как ли пък не. Следващия път като решиш да влизаш с взлом, погледни нагоре. Виж дали няма камери. Правило номер едно на Родни Кинг: не се оставяй да те заснемат.

Той изчака малко, за да го остави да асимилира чутото, после заби последните пирони в ковчега.

— Съборил си чашата от бюрото и тя се е счупила. После си я изхвърлил навън, като си се надявал, че никой няма да забележи. И още едно последно нещо за правилата. Ако ще влизаш някъде с взлом по къси ръкави, трябва да си бинтоваш ръката или да скриеш татуировката на ръката си по някакъв друг начин, нали ти е ясно какво искам да кажа? Когато те заснемат с камера, веднага могат да те разпознаят по това. А теб, Карбон, са те заснели, при това отлично.

Карбон избърса лицето си с длан. Бош превключи на трета и те влязоха в тунела под Бънкър хил. В мрака, който обгърна колата, Карбон най-после заговори:

— Кой знае за това?

— Засега само аз. Но да не си помислиш нещо. Ако ми се случи нещо, за записа ще научат много хора. Но засега навярно мога да задържа положението.

— Какво искаш?

— Искам да зная какво става и ми трябват всички записи, които сте направили.

— Невъзможно. Не мога да го направя. Не разполагам със записите. Аз дори не се занимавах със случая. Просто направих онова…