Майкъл Конъли - Ченгета

— Е, ти първо телефонирай, пък после ще видим.

Бош използва телефона на едно от свободните бюра. Успя да открие Билетс в кабинета й и разбра, че в момента яде. Бързо я информира, че не е успял да принуди Гоушън да проговори и че се готвят да направят постъпки в ласвегаската прокуратура за екстрадирането му.

— Какво да правим с пистолета? — попита той, когато свърши.

— Искам го тук колкото е възможно по-скоро. Едгар е уредил патоанатомът да извърши аутопсията днес следобед. До довечера би трябвало да разполагаме с куршумите. Ако получим пистолета, утре сутрин ще можем да пратим всичко за балистична експертиза. Днес е сряда. Съмнявам се, че ще успеете да уредите изслушването за екстрадиране преди петък. Дотогава ще имаме резултатите от експертизата.

— Добре, ще взема самолет.

— Чудесно.

По гласа й Бош усещаше, че нещо не е наред. Освен балистиката и това, че ядеше, имаше нещо друго.

— Лейтенант — каза той. — Какво има? Има ли нещо, за което не зная?

Тя се поколеба за миг и детективът мълчаливо зачака.

— Всъщност се появи нещо.

Лицето на Бош се зачерви. Предположи, че Фелтън го е изложил, като е разказал на Билетс за проблема с Елиънър Уиш.

— Какво?

— Успяхме да идентифицираме човека, проникнал в офиса на Тони Алайзо.

— Това е страхотно — с облекчение каза Бош, макар да бе смутен от мрачния й глас. — И кой е той?

— Не, не е чудесно. Това е Доминик Карбон от ОБОП.

Смаян, детективът потъна в мълчание.

— Карбон ли? Какво…?

— Не зная. Имаме някои предположения. Но искам да се върнеш тук и тогава да решим какво да правим по въпроса, Гоушън ще почака до изслушването за екстрадиране. Той няма да проговори пред никой друг, освен пред адвоката си. Ако можеш да се върнеш, искам всички да се съберем и да обсъдим положението. Днес още не съм разговаряла с Киз и Джери. Те продължават да работят по финансовата следа.

— Как успяхте да идентифицирате Карбон?

— Чист късмет. След като сутринта разговарях с теб и с капитана, имах малко свободно време. Отидох с колата до центъра и наминах през управлението. Имам приятелка в ОБОП, и тя е лейтенант. Люсинда Барнс, познаваш ли я?

— Не.

— Както и да е, отидох при нея. Исках да се помотая наоколо, навярно да получа представа защо са се отказали от случая. И какво става, седим си там и си приказваме, и онзи тип минава през стаята. Стори ми се, че го познавам, но не бях сигурна откъде. Питам кой е и тя ми казва, че е Карбон. Тогава си спомних. Той е човекът от записа. Беше си свалил сакото и ръкавите му бяха навити нагоре. Даже успях да видя татуировката. Той е.

— Каза ли всичко това на приятелката си?

— Не, по дяволите. Просто продължих да се държа естествено и се разкарах оттам. Казвам ти, Хари, не ми харесват тези вътрешни работи. Не зная какво да правя.

— Ще измислим нещо. Виж, трябва да вървя. Ще дойда колкото мога по-скоро. Междувременно, лейтенант, ако искаш, можеш да се опиташ да понатиснеш онези от балистиката. Кажи им, че на сутринта ще имаме спешна работа за тях.

Билетс обеща да направи каквото е по силите й.

След като си резервира място за самолета за Лос Анджелис, Бош едва имаше време да вземе такси до „Мираж“, за да плати сметката си и после да иде до жилището на Елиънър, за да се сбогува. Но когато почука на вратата, никой не му отвори. Не знаеше каква е колата й и не можеше да провери дали е на паркинга. Върна се в собствения си автомобил и известно време почака вътре. Когато вече рискуваше да изпусне полета си, той й написа бележка на лист от тефтера си, в която казваше, че ще й телефонира. После се върна до къщата, сгъна листа и го пъхна в процепа на вратата.

Искаше му се да почака още малко и лично да поговори с нея, но не можеше. Двайсет минути по-късно той излезе от офиса на службата за охрана на летището. Пистолетът от дома на Гоушън беше поставен в найлонова торбичка за веществени доказателства и прибран на сигурно място в куфарчето му. Пет минути след това Бош бе на борда на самолета и летеше за града на ангелите.

Когато Бош влезе в кабинета й, лицето на Билетс изразяваше загриженост.

— Хари.

— Лейтенант. Оставих пистолета в лабораторията по балистика. Сега чакат куршумите. С когото и да си разговаряла там, явно са се размърдали.

— Добре.

— Къде са всички?

— И двамата са в „Арчуей“. Киз цялата сутрин беше заета в данъчната служба, после отиде да помогне на Джери с разпитите на колегите на Алайзо. Освен това заех двама души от майор Фрауд, за да ни помогнат с документацията. В момента проверяват онези фиктивни компании. Ще проверят и банковите сметки. След като ги проверят, ще им наложат запор. Когато замразим парите, може да се появи някой и да предяви претенции за тях. Според мен този Джоуи Маркс не е единственият, за когото Алайзо е прал пари. Заложено е прекалено много — ако сметките на Киз са верни. Алайзо вероятно е работил за всички мафиотски организации на запад от Чикаго.