Майкъл Конъли - Ченгета

Бош продължително го изгледа. Детективът все още дъвчеше клечката за зъби и Хари се зачуди дали е същата.

— Знаеш ли, Айвърсън, та аз даже не зная малкото ти име.

— Казвам се Джон, но хората ми викат Айви.

— Е, Айвърсън, не ми хареса начинът, по който душеше покрай кабинета на капитана и около стаята за разпит. В Лос Анджелис не търпим ченгета, които душат наоколо, подслушват и изобщо са лайнари. И всъщност не ми пука дали се чувстваш обиден. Ако ми създаваш някакви проблеми тук, ще ида право при Фелтън и ще те вкарам в голяма беля. Ще му кажа, че сутринта съм те заварил в стаята си. А ако това не е достатъчно, ще му кажа, че снощи в казиното съм спечелил шестстотин долара на рулетка и че след твоето идване парите са изчезнали от бюрото. А сега, искаш ли най-после да се заемем с разпита?

Айвърсън сграбчи Бош за яката и го притисна в стената.

— Не си прави майтап с мен, Бош.

— Не си прави майтап с мен, Айви.

На лицето на Айвърсън бавно се изписа усмивка и той отпусна ръка. После отстъпи назад. Бош оправи вратовръзката и ризата си.

— Тогава да се захващаме на работа, каубой.

Когато влязоха в стаята за разпит, Гоушън ги чакаше със затворени очи, с крака, протегнати върху масата, и с ръце, вдигнати на тила. Бош видя, че Айвърсън поглежда към разкъсания метал на мястото, където преди бе завинтена халката за белезниците. По бузите му се появиха гневни червени петна.

— Хайде, ставай, боклук такъв — нареди той.

Гоушън се изправи и вдигна закопчаните си в белезници ръце. Айвърсън извади ключовете и свали гривната от едната му китка.

— Да опитаме пак. Седни.

Когато арестантът седна, Айвърсън закопча белезниците зад гърба му, като прекара веригата през една от стоманените пръчки на облегалката на стола. После изрита с крак друг стол и седна отстрани на гангстера. Бош зае мястото срещу него.

— Добре, Худини, към списъка с обвиненията срещу теб току-що се прибави и унищожаване на обществена собственост — рече Айвърсън.

— Леле, страхотно, Айвърсън. Наистина страхотно. Като онзи път, когато дойде в клуба и отведе Синди в стаята на фантазиите. Струва ми се, че тогава го нарече разпит. Тя каза, че било нещо друго. Сега какво ще бъде?

Лицето на Айвърсън почервеня от гняв. Гоушън гордо изпъчи гърди и се ухили на засрамения детектив.

Бош блъсна масата в слабините на арестанта и здравенякът се преви надве, мъчейки се да си поеме дъх. Детективът бързо се изправи и заобиколи масата, като в движение извади връзката с ключовете си. После с лакът притисна Гоушън с лице към масата, отвори джобното си ножче и отряза русата му опашка. След това се върна на мястото си и когато Гоушън се изправи, хвърли петнайсетинасантиметровия кичур коса на масата пред него.

— Опашките не са на мода поне от три години, Гоушън. Навярно не си чувал за това.

Айвърсън избухна в неудържим смях. Гоушън погледна Бош с бледосините си очи, които изглеждаха бездушни като копчета на машина. Не каза нито дума. Очевидно му показваше, че може да го понесе. Че е издръжлив. Но детективът знаеше, че дори той не е в състояние да издържи вечно. Никой не бе способен на това.

— Загазил си, Лъки — рече Айвърсън. — Яко си загазил. Ти…

— Чакай малко, чакай малко. Не искам да разговарям с теб, Айвърсън. Не искам и ти да ми говориш. Ти си пале. Не те уважавам. Разбираш ли? Ще приказвам с всеки друг, но не и с теб.

Гоушън кимна към Бош. Последва мълчание, по време на което Хари местеше поглед между престъпника и Айвърсън.

— Иди да си вземеш чаша кафе — каза накрая той, без да поглежда към колегата си от Вегас. — Ние ще се оправим.

— Не, ти…

— Иди си вземи чаша кафе.

— Сигурен ли си?

Айвърсън изглеждаше така, сякаш са го изритали от ученическото дружество, защото момчетата не смятат, че е подходящ.

— Да, сигурен съм. Носиш ли със себе си формуляр за вата?

Айвърсън се изправи. Той извади от джоба на сакото си гънат лист хартия и го хвърли на масата.

— Ще бъда пред вратата.

Когато останаха сами, Гоушън и Бош известно време се гледаха. После детективът попита:

— Искаш ли цигара?

— Не ми се прави на доброто ченге. Просто говори направо.

Бош сви рамене и се изправи. После мина зад Гоушън и отново извади ключовете си. Този път обаче, за да отключи една от гривните. Лъки вдигна ръце и започна да разтрива китките си. Той забеляза опашката си на масата и я запрати на пода.

— Искам да ти кажа нещо, г-н Лос Анджелис. Бил съм на място, където няма значение какво правят с теб, където нищо не може да те нарани. Бях там и се върнах.