Майкъл Конъли - Ченгета

Фелтън мълчеше. Бош виждаше, че е дълбоко замислен.

— Работих по случая през по-голямата част от нощта. Телефонирах в стаята ти пет-шест пъти, за да те повикам, но те нямаше. Струва ми се, че нямаш желание-да ми кажеш къде си бил?

— Не.

Капитанът отново се замисли, после поклати глава.

— Не мога да го направя. Все още не мога да я оставя на мира.

— Защо?

— Защото с нея е свързано нещо, което очевидно не знаеш.

За миг Бош затвори очи като момче, което очаква да получи шамар от ядосаната си майка, но се насилва да го понесе по мъжки.

— И какво не зная?

— Възможно е да познава жертвата съвсем бегло, но това не може да се каже за връзката й с Джоуи Маркс и групата му.

Беше по-зле, отколкото очакваше.

— За какво говорите?

— Снощи, след като ми позвъни, споменах името й пред някои от хората ми. Водим я на отчет. Често е била забелязвана в компанията на Терънс Куилън, който работи за Гоушън, а той пък работи за Маркс. Много често, детектив Бош. Всъщност в момента съм пратил да издирят Куилън. Ще видим какво ще ни каже.

— Какво означава това „в компанията на“?

— Според докладите, срещите им са изглеждали чисто делови.

Все едно, че го бяха ударили. Това не беше възможно. Бе прекарал нощта с тази жена. В гърдите му се усилваше чувството за предателство, но друго, по-дълбоко усещане му подсказваше, че Елиънър е била искрена, че всичко това е някаква страхотна грешка.

На вратата се почука и Айвърсън пъхна глава вътре.

— За ваше сведение, всички се върнаха, шефе. Заключват ги в стаите за разпит.

— Добре.

— Имате ли нужда от нещо?

— Не. Затвори вратата.

След като Айвърсън излезе, Бош погледна към капитана.

— Арестувана ли е?

— Не, помолихме я да дойде доброволно.

— Нека първо аз да разговарям с нея.

— Не ми се струва разумно.

— Не ми пука дали е разумно. Искам аз да приказвам с нея. Ако каже нещо на някого, това ще съм аз.

Фелтън се замисли за миг и накрая кимна.

— Добре, карай. Имаш петнайсет минути.

Бош би трябвало да му благодари, но не го направи. Просто бързо се изправи и тръгна към вратата.

— Детектив Бош? — повика го капитанът.

Хари погледна към него.

— Ще направя за теб каквото мога. Но този случай е адски важен за нас, нали разбираш?

Бош излезе, без да отговори. Фелтън не беше тактичен. От само себе си се разбираше, че му е задължен. Но капитанът все пак го бе казал.

В коридора детективът мина покрай първата стая за разпит, в която бяха заключили Гоушън, и отвори вратата на втората. Закопчан с белезници за масата, вътре седеше Гъси Фланагън. Носът му беше обезформен и приличаше на картоф. Ноздрите му бяха натъпкани с памук. Той погледна към Бош с кръвясали очи и лицето му показа, че го е познал. Хари излезе и затвори вратата, без да каже нищо.

Откри Елиънър Уиш в третата стая. Беше разрешена, очевидно ченгетата я бяха измъкнали направо от леглото. Но очите й бяха нащрек и в тях се четеше нещо диво, като притиснато в ъгъла животно.

— Хари! Какво правят тези?

Той затвори вратата и бързо се приближи до нея. После успокоително я докосна по рамото и седна от другата страна на масата.

— Съжалявам, Елиънър.

— Какво? Какво си направил?

— Вчера, когато те видях на записа в „Мираж“, помолих Фелтън, капитанът на детективското бюро, да ми даде телефонния номер и адреса ти, защото от централата отказаха. Той го направи. Но после, без мое знание, проверил името ти и открил, че имаш досие. Затова наредил на хората си сутринта да те доведат тук. Всичко това е част от разследването на случая с Тони Алайзо.

— Казах ти. Не го познавах. Пили сме веднъж заедно. И са ме довели само защото случайно съм била на една маса с него, така ли?

Тя поклати глава и извърна поглед. На лицето й ясно се четеше болезнено изражение. Винаги щеше да е така, знаеше го. Криминалното й досие го гарантираше.

— Трябва да те попитам нещо. Искам да изясним това и после ще те измъкна оттук.

— Какво?

— Разкажи ми за Терънс Куилън.

Бош видя шока в очите й.

— Куилън ли? Какво е… той ли е заподозрян?

— Елиънър, знаеш процедурата. Не мога да ти кажа нищо. Ти трябва да ми кажеш. Просто отговори на въпроса. Познаваш ли Терънс Куилън?

— Да.

— Откъде го познаваш?

— Преди около шест месеца дойде при мен, когато излизах от „Фламинго“. Вече живеех тук от четири-пет месеца и започвах да се установявам. Тогава играех по шест вечери в седмицата. Той дойде при мен и със свои думи ми обясни някои неща. Отнякъде знаеше за мен. Коя съм, че току-що са ме пуснали от затвора. Каза ми, че имало уличен данък. Че трябвало да го плащам, както правели всички местни, и че ако не го направя, съм щяла да си имам неприятности. Че ако си плащам, той щял да ме пази. Да се намеси, ако имам нужда от помощ. Нали разбираш, чисто и просто изнудване.