Майкъл Конъли - Ченгета

— Хей, Сали, човекът е имал хемороиди, нали?

Саласар озадачено го погледна.

— Хемороиди ли? Не. Защо питаш?

— Намерих в колата му шишенце препарат „Н“. В жабката. Беше полупразно.

— Хммм… ами, няма хемороиди.

Бош искаше да го попита дали е сигурен, но знаеше, че ще го обиди. За момента остави нещата така и си тръгна.

Подробностите бяха двигателната сила на всяко разследване. Те бяха важни и не трябваше да се объркват или забравят. Докато вървеше към стъклените врати на патологията, Бош откри, че го притеснява подробността за шишенцето препарат „Н“, което бе открил в жабката на ролса. Щом Тони Алайзо не беше страдал от хемороиди, тогава на кого принадлежеше и защо се намираше в неговата кола? Детективът би могъл да остави този въпрос като маловажен, но това не бе в стила му. Смяташе, че всичко има своето място в разследването. Всичко.

Дълбоко замислен върху проблема, Бош излезе през стъклените врати, спусна се по стълбите към паркинга и едва тогава забеляза, че там го очаква Карбон. Когато по-рано се бяха разделили, детективът от ОБОП го помоли за няколко часа, за да намери записите. Бош се беше съгласил, но не му каза, че ще ходи на аутопсия. Затова сега реши, че Карбон се е свързал с бюрото в Холивуд и че Билетс или някой друг го е насочил към патологията. Нямаше намерение да го пита, защото не искаше да проявява пред него каквато и да е загриженост, че го е открил толкова лесно.

— Бош.

— Да.

— Един човек иска да разговаря с теб.

— Кой? Кога? Искам записите, Карбон.

— Потърпи няколко минути. Хей там в колата.

Той го поведе към втората редица автомобили, един от които беше със запален двигател. Стъклата на прозорците му бяха тъмни.

— Влизай отзад — каза Карбон.

Бош нехайно се приближи до вратата, все още без да проявява загриженост. Той я отвори и се пъхна в купето. Вътре седеше Лиън Фицджерълд. Бе висок човек — около два метра — и коленете му силно се притискаха в облегалката на шофьорската седалка. Носеше хубав костюм от синя коприна и държеше между пръстите си пура. Наближаваше шейсетте и косата му бе боядисана в смолисточерно. Зад очилата със стоманени рамки, очите му бяха светлосиви. Кожата му беше изключително бледа. Фицджерълд бе нощна птица.

— Г-н началник — кимна Бош.

Никога преди не се беше запознавал с Фицджерълд, но го виждаше достатъчно често на погребения на полицаи и по телевизионните новини. Той представляваше въплъщението на ОБОП. Никой от секретния отдел никога не се появяваше пред камерите.

— Детектив Бош — отвърна Фицджерълд. — Познавам ви. Зная за подвизите ви. През годините неведнъж са ви предлагали за кандидат за нашия отдел.

— И защо не се свързахте с мен?

Карбон заобиколи колата и влезе на мястото на шофьора. Той бавно подкара автомобила през паркинга.

— Защото ви познавам, както вече казах — отвърна Фицджерълд. — И съм сигурен, че не бихте напуснали „Убийства“. Това е призванието ви. Прав ли съм?

— Напълно.

— А това ни навежда на случая, който разследвате в момента. Дом?

Карбон му подаде над облегалката кутия за обувки. Фицджерълд я пое и я остави в скута на Бош. Детективът я отвори и видя, че е пълна с аудиокасети, върху които бяха написани различни дати.

— От телефона на Алайзо ли са? — попита той.

— Очевидно.

— Колко време сте го подслушвали?

— Само девет дни. Нямаше никакъв резултат, но записите са ваши.

— И какво искате в замяна?

— Какво искам ли?

Фицджерълд погледна през прозореца към железопътното депо в долината под паркинга.

— Какво искам ли? — отново попита той. — Искам убиеца, разбира се. Но искам и да внимавате. През последните няколко години управлението имаше много проблеми. Не е нужно пак да си излагаме на показ мръсните ризи.

— Искате да скрия страничните занимания на Карбон.

Нито Фицджерълд, нито Карбон му отговориха, но това бе излишно. Всички в колата разбираха, че Карбон е действал по заповед. Навярно лично от самия Фицджерълд.

— В такъв случай трябва да ми отговорите на някои въпроси.

— Разбира се.

— Защо в телефона на Тони Алайзо е имало подслушвател?

— Поради същата причина, поради която поставят подс-лушватели в телефона на когото и да е. Научихме някои неща за него и се опитахме да проверим дали са верни.

— И какво сте научили?

— Че не е чист, че е мошеник, че пере пари за мафията в три щата. Открихме му досие. Тъкмо бяхме започнали, когато го убиха.

— Защо тогава се отказахте от случая, когато ви се обадих?