Майкъл Конъли - Ченгета

— Недей — каза детективът.

Мъжът се замисли над положението, докато Гъси стенеше под сакото на смокинга си. Накрая портиерът вдигна ръце и отстъпи назад, като позволи на Бош да стигне до вратата на колата си.

— Поне някой тук взима правилни решения — каза Хари, когато се вмъкна вътре.

Той погледна през предното стъкло и видя, че тялото на Гъси се плъзва по капака на корвета и пада на паважа. Мексиканецът се затича към него.

Когато излезе на „Мадисън“, Бош погледна в огледалото. Портиерът сваляше сакото от главата на шефа си. По бялата риза на Гъси се виждаха кървави петна.

Бош беше прекалено възбуден, за да се върне в хотела да спи. Освен това изпитваше неприятно усещане. Продължаваше да го измъчва гледката на танцуващата гола жена. Дори не я познаваше, но му се струваше, че е посегнал на някакъв неин личен свят. Ядосваше се също, че се изкуши да пребие онази горила Гъси. Но най-много го тормозеше фактът, че изигра ролята си зле. Бе отишъл в бара, за да намери Лейла, но не постигна нищо. В най-добрия случай единственото, което беше успял да открие, бе вероятното обяснение за присъствието на златистите частички в маншетите на панталоните на Тони Алайзо и в канала в банята. Не беше достатъчно. На сутринта трябваше да се върне в Лос Анджелис с празни ръце.

На булевард „Сандс“ той зави на изток и след около километър и половина стигна до комплекса, в който живееше Елиънър Уиш, голям квартал с номерирани сгради. Не след дълго откри къщата й. Известно време остана да седи в колата, като пушеше и гледаше към осветените прозорци. Не бе сигурен в действията и желанията си.

Пет години преди това Елиънър Уиш го беше предала, бе изложила живота му на опасност, но след това го беше спасила. Бе се любила с него. И после всичко се беше объркало. Все пак той често си мислеше за нея. Времето не можеше да заличи чувствата му. Тази вечер тя се бе държала студено с него, но Бош беше сигурен, че чувството му е споделено.

Излезе от колата, пусна на земята угасналата си цигара и се приближи до вратата й. Тя бързо се озова на почукването му, сякаш го очакваше. Него или някой друг.

— Как ме откри? Проследи ли ме?

— Не. Просто се обадих на когото трябва, това е всичко.

— Какво е станало с устната ти?

— Няма нищо. Ще ме поканиш ли да вляза?

Тя отстъпи назад и го пусна вътре. Апартаментът й бе малък и скромно мебелиран. Като че ли беше купувала вещите постепенно, когато можеше да си го позволи. Първото нещо, което Бош забеляза, бе репродукцията на „Нощни птици“ на Хопър 3 3 Едуард Хопър (1882–1967) — американски художник. — Б. пр. , окачена на стената над дивана. Тази картина винаги му въздействаше и той също имаше копие от нея. Беше му го подарила тя пет години по-рано. На прощаване.

Той премести поглед към Елиънър. Очите им се срещнаха и Хари разбра, че всичко, което му бе казала преди, е лъжа. Приближи се до нея и я докосна, допря ръка до шията й и прокара палец по бузата й. Внимателно наблюдаваше лицето й. Изражението й беше твърдо и решително.

— Този път за мен мина много време — промълви тя.

И той си спомни, че й бе казал същите думи в нощта, когато за първи път се бяха любили. „Беше преди цяла вечност — помисли си Бош. — Какво правя сега? Можеш ли отново да започнеш след толкова време и след толкова много промени?“

Той я притегли плътно към себе си и двамата се целунаха. После Елиънър безмълвно го поведе към спалнята, където бързо разкопча блузата си и смъкна дънките си на пода. Тя отново се притисна към него и те се целунаха, докато пръстите й разкопчаваха ризата му, отвориха я и притиснаха кожата й към неговата. Косата й миришеше на цигарен дим от казиното, но Бош долови аромата на парфюм, който му напомни за екзотични цветя, и той отново си представи дърветата пред прозореца й преди пет години. Спомни си лилавите цветове, обсипали земята под тях.

Любиха се със страст, която бе забравил, че притежава. Това беше яростен секс, лишен от любов и като че ли подтикван единствено от похот, и може би от спомени. Когато Бош свърши, тя го притегли към себе си, вътре в себе си и с ритмични тласъци също достигна кулминация, след което се отпусна. После, с яснотата на мислите, която винаги идва след това, двамата се засрамиха от голотата си, от това как се бяха чифтосали с животинска свирепост и се погледнаха един друг като човешки същества.

— Забравих да те питам — каза тя. — Не си женен, нали?

Елиънър се изкикоти. Бош протегна ръка към пода, където лежеше захвърлено якето му, и извади цигарите си.