Майкъл Конъли - Ченгета

Жената стисна рамото му и се наведе към ухото му, като се погрижи да застане под такъв ъгъл, че Бош да може да вижда едрия й бюст.

— Благодаря ти, миличък. Оценявам жеста ти. Кажи ми, ако искаш нещо друго.

— Искам да те питам нещо. Тук ли е Лейла таза вечер?

— Не, няма я.

Бош кимна. Келнерката се изправи.

— Ами Ронда тогава? — попита той.

— Ранди е хей там.

Тя посочи към сцената. Детективът поклати глава и й даде знак да се приближи.

— Не, Ронда, като „Помогни ми, помогни ми, Ронда“. На работа ли е тази вечер?

— А, онази Ронда. Да, тук е. За малко си пропуснал излизането й. Навярно ще се появи при следващата смяна на танцьорките.

Бош бръкна в джоба си за пари и остави върху таблата й петачка.

— Би ли й предала, че приятелят на Тони, с когото е разговаряла снощи, иска да я почерпи една чаша?

— Естествено.

Тя отново стисна рамото му и се отдалечи. Вниманието на БОШ се насочи към сцената, където тъкмо завършваше първата песен на Ранди. После пуснаха „Адвокати, пистолети и пари“ на Уорън Зивън. Детективът не я беше чувал отдавна и си спомни, че когато работеше като патрул, песента беше нещо като химн на униформените ченгета.

Танцьорката на име Ранди скоро се освободи от дрехите си и остана съвсем гола, освен опънатия на лявото й бедро жартиер. Мнозина от мъжете се изправяха, пресрещаха я, докато бавно танцуваше по подиума, и пъхаха банкноти под жартиера. А когато един от тях пъхна петачка, Ранди се облегна на рамото му, наведе се над него и го целуна по ухото.

Бош гледаше това и си мислеше, че вече има доста добра представа откъде е малкият отпечатък от ръка върху рамото на Тони. В този момент дребна блондинка зае мястото до него.

— Здрасти. Аз съм Ронда. Пропуснал си моя номер!

— Разбрах. Съжалявам.

— Е, след половин час пак ще е мой ред. Надявам се да останеш. Ивон ми каза, че искаш да ме почерпиш?

Сякаш по поръчка Бош видя, че келнерката се приближава към тях. Той се наведе към Ронда.

— Слушай, Ронда, предпочитам да се погрижа за теб, отколкото да давам парите си на бара. Така че направи ми услуга и не бъди разточителна.

— Разточителна ли…?

Тя въпросително сбърчи лице.

— Недей да поръчваш шампанско.

— А, ясно.

Момичето си поръча мартини и Ивон отново потъна в мрака.

— Е, не зная как се казваш.

— Хари.

— И си приятел на Тони от Лос Анджелис. И ти ли правиш филми?

— Не, всъщност не.

— Откъде познаваш Тони?

— Просто се запознахме наскоро. Виж, опитвам се да открия Лейла, за дай предам едно съобщение. Ивон ми каза, че тази вечер я няма. Знаеш ли къде мога да я намеря?

Бош забеляза, че момичето се сковава. Разбра, че нещо не е наред.

— Първо, Лейла вече не работи тук. Когато снощи разговарях с теб, не го знаех, но така или иначе я няма и няма да се върне. И второ, ако си приятел на Тони, защо ме питаш как да я откриеш?

Не беше толкова глупава, колкото бе смятал. Реши да говори направо.

— Защото Тони е убит и не мога да го питам. Искам да намеря Лейла и да й кажа, а може би и да я предупредя.

— Какво? — изпищя тя.

Гласът й прониза високата музика като куршум, пронизал филия хляб. Всички присъстващи, включително и голата Ранди на сцената, погледнаха към тях. Бош не се съмняваше, че всички в заведението трябва да са си помислили, че току-що й е предложил унизителна цена за също толкова унизително нещо.

— По-тихо, Ранди — бързо каза той.

— Името ми е Ронда.

— Добре, Ронда.

— Какво му се е случило? Та той беше тук съвсем наскоро.

— Някой го е застрелял в Лос Анджелис, след като се е върнал. А сега, знаеш ли къде е Лейла, или не? Кажи ми и ще се погрижа за теб.

— Ами ти кой си? Наистина ли си му приятел?

— В известен смисъл в момента съм единственият му приятел. Аз съм полицай. Казвам се Хари Бош и се опитвам да открия кой го е убил.

Лицето й придоби изражение, което изглеждаше по-ужасено, отколкото когато й бе казал, че Алайзо е мъртъв. Понякога става така, когато кажеш на някого, че си ченге.

— Запази си парите — рече тя. — Не мога да разговарям с теб.

Момичето се изправи и бързо се отдалечи към вратата до сцената. Бош извика името й, но музиката заглуши гласа ту. Той хвърли бегъл поглед наоколо и забеляза, че мъжът в смокинга го наблюдава в мрака. Реши да не остава за второто излизане на Ронда. Отпи от чашата си — дори не беше докоснал втората си бира — и се изправи.

Когато приближи до изхода, човекът в смокинга се наведе назад и почука по огледалото зад себе си. Бош разбра, че зад стъклото има врата. Тя се отвори и мъжът застана отстрани, за да му препречи пътя.