Майкъл Конъли - Ченгета

— Значи иначе не работиш? Само покера?

— Точно така. Вече го правя почти година. Трудничко е да си намериш добра работа, Бош. Казваш им, че си бивш агент от ФБР, и очите им светват. После им казваш, че току-що си излязъл от федералния затвор, и край.

— Съжалявам, Елиънър.

— Няма нужда. Не се оплаквам. Изкарвам повече от достатъчно, за да живея, от време на време се запознавам с интересни хора, като твоя човек Тони, и не се налага да плащам данъци. От какво да се оплаквам, освен може би, че деветдесетина пъти в годината температурата тук стига до трийсет и пет градуса на сянка?

Но той долови горчивината в гласа й.

— Искам да кажа, че съжалявам за всичко. Зная, че от това няма да ти стане по-добре, но ми се иска да бях направил нещата по друг начин. Оттогава научих много и не бих постъпил така. Това е единственото, което исках да ти кажа. Видях те на записа да играеш с Тони Алайзо и исках да те открия, за да ти го кажа. Това е всичко.

Тя загаси полуизпушената си цигара в стъкления пепелник и отпи голяма глътка от чашата си със скоч.

— В такъв случай, предполагам, че е време да си тръгвам.

Елиънър се изправи.

— Искаш ли да те откарам донякъде?

— Не, всъщност имам кола, благодаря ти.

Тя се насочи към вратата, но след няколко крачки спря и се върна до масата.

— Ти си прав, знаеш ли.

— За какво?

— За това, че от това не ми стана по-добре.

С тези думи тя си тръгна. Бош я проследи с поглед как минава през въртящата се врата и изчезва в нощта.

Като следваше упътванията, записани по време на разговора с Ронда по телефона от офиса на Тони Алайзо, Бош откри „При Доли“ на „Мадисън“ в северен Лас Вегас. Беше изключително скъп бар: двайсет долара вход, консумация минимум две чаши. Гостите се придружаваха до местата им от едър мъж в смокинг с колосана яка, която се врязваше във врата му като гарота. Танцьорките също бяха първокласни. Млади и красиви, те навярно просто се срамуваха, че притежават достатъчно координация и талант, за да работят в големите заведения в центъра.

Мъжът със смокинга придружи Бош до малка маса на около два и половина метра от главната сцена, която в момента бе пуста.

— След една-две минути ще излезе нова танцьорка — каза му той. — Приятно гледане.

Бош не знаеше дали трябва да му даде бакшиш за това, че му е дал маса толкова близо до дансинга, както и заради факта, че му се налага да търпи мъките на смокинга, но остави нещата така и човекът не остана да виси край него с протегната ръка. Детективът едва бе извадил цигарите си, когато се появи келнерка в червено копринено неглиже, черни мрежести чорапи и на високи токчета, която му припомни за минималната задължителна консумация. Бош си поръча бира.

Докато му наливаха бирата, той се огледа наоколо. Изглежда, нямаше много посетители — беше вторник, при това сравнително рано. В заведението бяха насядали двайсетина души. Повечето от тях бяха сами и не се гледаха помежду си, докато чакаха да ги забавлява следващата гола жена.

Стените бяха покрити с огромни огледала. Вляво бе барът, а в задната стена имаше сводест вход, над който в мрака блестеше червен неонов надпис „ИНДИВИДУАЛНИ ТАНЦЬОРКИ“. Предната стена беше заета от блестяща завеса и от сцената. От нея до средата на залата излизаше подиум, осветен от няколко лампи, закачени за металната решетка на тавана. Под ярката им светлина подиумът като че ли сияеше на фона на тъмното и задимено заведение.

Дискожокерът вляво от сцената съобщи, че следващата танцьорка е Ранди. По високоговорителите загърмя стара песен на Еди Мъни, „Два билета до рая“. Иззад блестящата завеса се появи висока брюнетка, която започна да се движи в такта на музиката. Носеше къси дънки, изрязани високо, за да разкриват долната половина на дупето й и неоноворозов сутиен.

Бош бе хипнотизирай. Танцьорката беше красива и първата му мисъл бе защо прави това. Винаги беше смятал, че красотата помага на жените да избегнат много от трудностите на живота. Тази жена, това момиче бе красиво и все пак беше тук. Навярно тъкмо това привличаше тези мъже, каза си той. Не видът на голата жена. А мисълта за унижението, тръпката да знаеш, че е пречупена волята на някой друг. Бош се замисли за това колко е бъркал по отношение на красивите жени.

Келнерката остави две бири на малката маса и му каза, че сметката е петнайсет долара. Детективът едва не я помоли да повтори, но после реши, че за такова заведение цената е нормална. Даде й двайсетачка и когато тя започна да рови за ресто в купчината банкноти върху таблата си, той й махна с ръка.