Майкъл Конъли - Ченгета

— Само ти се иска. Но са на един от най-приближените му хора. Бош, това е манна небесна. Ще арестуваме онзи тип в осем, ще го измъкнем направо от леглото. Ще го покръстим, Бош, ще го направим наше момче чрез него най-после ще докопаме Джоуи Маркс. Вече от близо десет години ни с трън в задника.

— Не забравяте ли нещо?

— Не, мисля, че не — а, да, разбира се, ти и лосанджелиското управление имате специалната ни благодарност.

— Не, забравяте, че случаят си е мой, не ваш. Какво, по дяволите, си мислите, че правите, като арестувате онзи тип, без дори да говорите с мен?

— Опитахме се да те открием. Вече ти казах.

Айвърсън изглеждаше обиден.

— И какво? Не ме намирате и просто продължавате с плана си, така ли?

Айвърсън не отговори. Бош завърза обувките си и се изправи, готов за тръгване.

— Да вървим. Заведи ме при Фелтън. Не мога да повярвам какво сте направили.

Докато пътуваха надолу с асансьора, Айвърсън му каза, че въпреки възраженията му срещу плана, вече било прекалено късно, за да спрат каквото и да е. Щели да идат в някакъв команден пункт в пустинята и оттам да се отправят към дома на заподозрения, който се намирал близо до планината.

— Къде е Фелтън?

— В командния пункт.

— Добре.

През по-голямата част от пътуването Айвърсън мълчеше, което бе добре за Бош, защото му даваше възможност да обмисли последното развитие на нещата. Разбираше, че има вероятност Тони Алайзо да е прал пари за Джоуи Маркс. Маркс бе г-н Хикс, помисли си той. Но нещо се объркваше, ревизията от данъчната служба заплашваше системата, а оттук заплашваше и Джоуи Маркс. Маркс реагираше като елиминираше подставения си човек.

Хипотезата му се струваше правдоподобна, но все пак някои неща не се вписваха. Взломът в офиса на Алайзо два дни след убийството му. Защо бяха чакали чак дотогава и защо не бяха взели цялата финансова документация? Документите — ако между фиктивните компании и Джоуи Маркс можеше да се направи връзка — щяха да са също толкова опасни за Маркс, колкото и самият Алайзо. Бош се зачуди дали убиецът и взломаджията са един и същи човек. Не изглеждаше много вероятно.

— Как се казва онзи тип, чиито отпечатъци са идентични с онези от трупа?

— Люк Гоушън. Разполагаме с отпечатъците му само защото трябваше да ги даде за издаването на разрешително за един от клубовете със стриптийз на Джоуи. Разрешителното е на името на Гоушън. Така Джоуи няма нищо общо. Чиста работа. Само че вече не. Отпечатъците свързват Гоушън с убийство и това означава, че Джоуи не е много далеч.

— Почакай малко, как се казва клубът?

— „При Доли“. Намира се в…

— В северен Лас Вегас. Кучи син.

— Какво толкова съм казал?

— Този Гоушън, Лъки ли му викат?

— Да. Май го познаваш.

— Срещнах това копеле снощи.

— Майтапиш се.

— В „При Доли“. Последният разговор от офиса на Алайзо в Лос Анджелис е бил с бара. Разбрах, че е ходел там и че известно време се е движил с една от танцьорките. Снощи отидох да проверя и се изложих. Гоушън накара един от хората си да ми направи ето това.

Бош докосна подутината на устната си.

— Чудех се как си го получил. Кой те разкраси така?

— Гъси.

— Шибаният Джон Фланагън. Днес ще приберем и него.

— Джон Фланагън ли? Защо тогава му викат Гъси 4 4 От труфя се (англ.). — Б. пр. ?

— Смята се, че е най-добре облечената горила в окръга. Нали се сещаш, заради смокинга. Винаги ходи на работа наконтен. Та затова. Надявам се, че не си го оставил без да му го върнеш.

— Преди да си тръгна имахме малък спор на паркинга.

Айвърсън се засмя.

— Харесвам те, Бош. Твърдо момче си.

— Аз обаче още не съм сигурен, че те харесвам, Айвърсън. Това, че се мъчите да ми вземете случая, продължава да не ми харесва.

— Всички ще останем доволни. Ти ще си разкриеш случая, а ние ще свалим от сцената двама големи мафиоти. Градските големци направо ще се разтопят от кеф.

— Ще видим.

— Има нещо друго — каза Айвърсън. — Когато се появи ти, вече работехме по сигнал срещу Лъки.

— За какво говориш?

— Получихме сигнал. Анонимен. Получи се в бюрото в неделя. Някакъв тип, който не си каза името, но заяви, че предишната вечер бил в бар със стриптийз и чул двама едри мъже да разговарят за убийство. Чул, че единият нарича другия Лъки.

— И какво друго?

— Само това, че убитият бил напъхай в багажник и после застрелян.

— Фелтън знаеше ли това, когато вчера разговаряхме?

— Не, още не му бяха докладвали. Научи снощи, когато откри, че отпечатъците съвпадат с тези на Гоушън. Едно от момчетата в бюрото се беше заело със сигнала. В крайна сметка информацията щеше да стигне до Лос Анджелис и ти така или иначе щеше да дойдеш. Просто си тук по-рано.