Майкъл Конъли - Блудна луна

— Е, Джърси — каза Каси, — толкова ли си зает, че не можеш да поздравиш една стара приятелка?

Палц довърши работата си и усмихнато вдигна очи. После усмивката му леко помръкна и изражението му показа, че я е познал.

— Каси Блак?

Тя кимна и се усмихна.

— Хей, момиче, мина толкова много време. Кога те… хм…

— Преди десет месеца. Просто не съм идвала насам. След „Хай Дезърт“ се преместих в Калифорния. Там ми харесва. Винаги е топло.

Палц кимна, но на лицето му се четеше колебание. Очевидно разбираше, че не е дошла, за да поднови старото приятелство — помежду им никога не бе имало нещо друго освен чисто делови отношения. Каси се огледа, за да се увери, че не ги чува никой, и се наведе над щанда, като опря лакти върху разтворения каталог и книгата за поръчки.

— Трябва ми пълен комплект поне с три камери, едната от които зелена.

Той пъхна молива, с който пишеше, зад ухото си, и поклати глава, без да я гледа в очите.

— Ще имам нужда също от очила за нощно виждане и проводникова лепенка — прибави тя. — По пътя се отбих в „Рейдио Шак“, но там вече не продават. Останалите инструменти нося със себе си.

— Хм, обаче има проблем — отвърна Палц.

— С кое, с очилата или с лепенката?

— Не, не това. Ние не… Искам да кажа, че просто вече не се занимавам с такива…

— Виж, Джърси. Не смяташ ли, че ако имах намерение да те прецакам, щях да го направя преди шест години, когато можех да имам някаква полза от това? Навремето спечели много пари от нас с Макс. Спомняш си го, нали?

Той неохотно кимна.

— Просто нещата в този град вече не са същите. Пресичаш границата и те пипват. Наистина те пипват.

Каси се изправи.

— Няма нужда да ме убеждаваш в това. Нито пък Макс.

— Съжалявам. Знам.

Палц отново кимна и отпусна длани върху щанда.

— Е, какво ще кажеш, Джърси? Имам пари и съм готова да се пораздвижа.

Тя небрежно свали раничката си и я отвори, за да му покаже пачката със стотачки от Лио. Знаеше, че в подземния свят доверието е едно, но видът на парите е съвсем друго.

— Трябва да знам дали ще ми помогнеш, защото иначе ще потърся някой друг.

Той кимна. Парите го бяха накарали да промени решението си.

— Виж сега — отвърна Палц, — може би ще успея да направя нещо за теб. За кога ти трябват?

— Веднага, Джърси. Тази вечер. Имам работа.

Той вдигна очи към нея. После се огледа, за да се увери, че не ги подслушват.

— Добре… Свършвам работа в пет. Какво ще кажеш да се видим в шест в „Ейсис енд ейтс“?

— Онази стара дупка още ли работи?

— А, да. Винаги.

— Тогава до шест.

Тя се завъртя, за да си тръгне, но Палц тихо подсвирна с уста и Каси се върна при щанда. Той свали молива от ухото си и надраска нещо в малък бележник. После откъсна листа и й го подаде.

— Ще трябва да носиш това.

Каси го погледна. На него бе написано числото 8500.

Стори й се много. Бе чела достатъчно за модерната техника, за да знае, че цената на нужната й стока би трябвало да е около пет хиляди долара, което включваше и добра печалба за Палц. Преди да успее да каже нещо той очевидно прочете мислите й.

— Виж — прошепна Джърси. — Ще трябва да платиш по-скъпо. Ако те хванат с камерите, веднага ще разберат откъде са. Това, че ти ги продавам, само по себе си не е незаконно, но може да ме обвинят в съучастничество. Тук подхвърлят такива обвинения като конфети. И отгоре на всичко ще си изгубя работата. Така че трябва да платиш повече, за да ме компенсираш. Както искаш-това е цената.

Каси съзнаваше, че е допуснала грешка, като му показа парите преди да са сключили сделката.

— Добре, съгласна съм — накрая отвърна тя.

— Тогава до шест.

— До шест.

До срещата с Джърси Каси имаше да убие два часа. Помисли си дали да не вземе пакета, който я очакваше на рецепцията в „Клеопатра“, но се отказа, защото оттам трябваше да иде до „Ейсис енд ейтс“ и после да се върне обратно. Това означаваше да мине два пъти под камерите в казиното. Не искаше да дава на охраната още две възможности да й обърнат внимание.

Вместо това първо се отби в един козметичен салон на „Фламинго“ и накара маникюристката да изреже колкото може по-ниско ноктите й. Не беше много модерно, но момичето, азиатка, навярно виетнамка, го направи, без да задава въпроси, и Каси я възнагради за това с щедър бакшиш.

После подкара на изток по „Фламинго“ към квартала, в който бе живяла до единайсетгодишната си възраст. По пътя от Лос Анджелис беше решила, че иска да го види за последен път.