Майкъл Конъли - Блудна луна

— Току-що научих. Смятах, че положението в Лос Анджелис е тежко, но тук…

— В сравнение с Вегас Лос Анджелис е като някакъв скапан аутобан. При всички тези нови сгради тук има нужда поне от още три магистрали.

На Каси не й се приказваше за трафика или времето. Затова премина направо на въпроса.

— Донесе ли ми нещо?

— Първо най-важното.

Палц се премести до Каси, плъзна лявата си ръка под масата и започна да я претърсва. Тя се вцепени.

— Винаги ми се е искало да го направя — усмихнато рече Джърси. — Още откакто те видях за пръв път с Макс.

Дъхът му миришеше на чили и лук. Каси се извърна и се огледа.

— Губиш си времето. Не съм…

Тя млъкна, когато Палц понечи да опипа гърдите й, и отблъсна ръката му.

— Добре, добре, просто напоследък трябва да си адски внимателен. Имаш ли осемдесет и пет пчелички в чантата си?

Каси погледна към бара, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Всичко изглеждаше наред. Дори да забелязваха сериозния й вид, хората сигурно смятаха, че е проститутка, която се пазари с клиент. Нищо особено. Даже опипването можеше да се смята за част от пазарлъка — в последно време човек трябваше да е сигурен в качеството и пола на стоката.

— Донесох каквото ми каза да донеса — отвърна тя. — Къде са камерите?

— В буса. Първо ми покажи каквото трябва и после ще се поразходим.

— Веднъж вече ти показах — възрази Каси. — Дръпни се.

Палц се върна на мястото си, напълни устата си с чили и отпи голяма глътка бира.

Каси отвори раничката си. Вътре беше неопреновият сак. Най-отгоре се виждаха парите. Стодоларови банкноти — или пчелички, както ги наричаха някои местни. Тази вегаска жаргонна дума датираше отпреди няколко години, когато хиляди фалшиви сто доларови чипове бяха наводнили подземния свят, отлични имитации на черно-жълтите чипове, използвани в „Сандс“. Фалшификатите бяха толкова качествени, че се наложи казиното да промени цвета и външния вид на чиповете си. „Сандс“ вече го нямаше, съсипан и заменен от „Беладжо“. Но жаргонът си оставаше.

Каси се увери, че Палц е видял парите, и затвори раничката си точно в момента, в който до масата им се приближи сервитьорката.

— ЖеЛасте ли нещо? — попита тя.

— Не, благодаря — отговори Джърси вместо Каси. — Само ще излезем за малко. После ще се върна и ще глътна още една бира, миличка.

Сервитьорката се отдалечи и той се усмихна. Думите му я бяха накарали да си помисли, че отиват да изпълнят сексуалната си сделка. Каси нямаше нищо против, защото това потвърждаваше прикритието й. Но я под-разни, че Джърси нарича момичето „миличка“. Винаги се ядосваше, когато мъжете се обръщаха така към непознати жени. Тя сподави желанието си да му го каже и се изправи.

— Да вървим.

Излязоха и Палц я отведе при буса си, свали връзка ключове от колана си и отключи плъзгащата се врата. Двтомобилът бе паркиран така, че отворената врата да е само на няколко крачки от стената на заведението. Никой не можеше да погледне вътре, без да се приближи плътно до него. Каси разбираше, че това едновременно е добре и зле. Добре, ако Джърси имаше намерение да играе честно. Зле, ако се канеше да я обере. Никога не беше носила оръжие и се опита да си спомни дали той го знае.

Палц се качи в буса и й даде знак да го последва. Предните седалки бяха отделени с шперплатова стена. Отзад имаше две пейки, разположени една срещу друга. По стените бяха закачени различни инструменти, други бяха поставени в двайсетлитрови кофи. Каси се поколеба пред отворената врата. В раницата си носеше близо десет хиляди долара и щеше да остане насаме с мъж, когото не бе виждала от шест години.

— Е, ще влезеш ли? Нямам на разположение цяла нощ, предполагам, ти също.

Джърси й посочи един средно голям куфар на пода, после го взе, седна, постави го в скута си и отвори капака така, че Каси да види обезопасените в стиропор устройства.

Тя кимна и се качи в буса.

— Затвори вратата — каза Палц.

Каси се подчини, но без да откъсва очи от него.

— Да не се разтакаваме — рече тя. — Тук не ми харесва.

— Спокойно, няма да те ухапя.

— Не ме е страх, че ще ме ухапеш.

Каси погледна куфара отблизо. Частите от електронно оборудване за наблюдение бяха наредени в специални гнезда в стиропора, за да не мърдат при транспортиране. Повечето й бяха познати от лични наблюдения или от списанията и каталозите за електроника. Вътре имаше миниатюрни камери, микровълнов предавател, приемник и още няколко неща. Както и очила за нощно виждане.